Дизайнерски бебета = ин витро супер-раса?

Posted on Posted in Наука и изкуство

Луис Браун е първото бебе заченато чрез ин витро процедура още през ранната 1977 година. С всяка изминала година броя на ин витро бебетата се увеличава. В САЩ приблизително 3,95 милиона души са били заченати чрез ин витро през 2012-та година (източник). Въпреки популярността на ин витро днес, все още битуват популярни митове за неговата същност.


 

8d40ea87b88eb6507cbd2b7aa086a43f
Технологията цели да позволи на генетично обременени родители да имат здрави деца

В САЩ, мъж носи гена на смъртоносен рак на дебелото черво. Шансът да предаде това на своите деца е 50%. Благодарение на ранно изследване на заченатите ин витро ембриони, той и жена му успяват да предотвратят това. Подбраният ембрион е дъщеричка, която няма да развие смъртоносната болест. Други подобни изследвания във Великобритания например, успешно предотвратяват предаването на ген, увеличаващ риска за рак на гърдата.

Въпреки положителните резултати някои лекари се опасяват, че развитието на ин витро технологията може да доведе до неетични решения.

Знаем, че всеки родител желае благополучие и щастлив живот на своите деца. Но докъде биха стигнали за да осигурят това?


Биха ли стигнали до там, че да избират децата си на базата на тяхната интелигентност или атрактивност?

Това е моралната дилема, пред която скоро ще бъдем изправени според Артър Каплан, директор на Центърът за Биоетика в Университета в Пенсилвания. Други изразяват опасенията си, че възникването на подобна ‘селекция’ може да накара много родители да приемат децата си като собственост, вместо като ‘дар’. Ембрионът би бил като предмет, който да бъде моделиран според собствения вкус. Всеки човек има правото да променя себе си, но не е морално, нито етично да предопределяме генетично бъдещата идентичност на децата си.


 

„Подобни страхове са неоснователни. Знанията ни не са достатъчно детайлни, за да можем да подбираме толкова комплексни черти.“
Д-р Грифо

Д-р Джеймс Грифо е първият специалист в САЩ, който изследва ембриони за животозастрашаващи генетични болести. Според него няма смисъл да се опасяваме, че технологията ще създаде раса от генетично подбрани супер-човеци без дефекти и слабости. Според него е невъзможно да развием способността да използваме технологията за тези цели.

Освен това, семействата се интересуват най-вече от здравето на децата си. Повечето родители осъзнават, че чертите на характера зависят твърде много от външни фактори, за да си помислят да подобряват децата си по такъв начин.


 

kloningi
Дори клонингите демонстрират различно поведение, което няма как да предопределим

От гледна точка на науката дори клонираните животни, които изглеждат напълно идентично, не проявяват един и същ характер и поведение. Поведението би могло до някъде да бъде предопределено генетично, например при еднояйчни близнаци, разделени след раждането, които понякога имат общи черти на темперамента. Изследвана отблизо, тази предопределеност се комбинира по различен начин с външни влияния. В резултат на това, всеки човек сформира свой уникален характер и тенденция за поведение.

 

 


◊ Библиография

Wang, J., & Sauer, M. V. (2006). In vitro fertilization (IVF): a review of 3 decades of clinical innovation and technological advancement. Therapeutics and Clinical Risk Management, 2(4), 355–364.

◊ Други препратки
В текста.

Фейсбук Коментари

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *