Ефект на хипстъра: Когато антиконформистите са еднакви

Posted on Posted in Наука и изкуство

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк

Когато достатъчно голям брой хора се противопоставят на масовото и модерното, така наречения мейнстрийм, тяхното желание да са различни ги обединява в ново течение. Неврологът Джонатан Тоубоул го нарича „затворения кръг на хипстъра“ или „ефект на хипстъра“
Самият той наблюдава подобни резултати и в поведението на невроните в главите ни. Невроните-хипстъри светват единствено когато всички други около тях са притихнали; и са безучастни когато всички присветват енергично и комуникират помежду си.
Това е интересно, тъй като нито един от невроните не може да получи информация за дейността на останалите. По същият начин, ние не научаваме за новите тенденции незабавно щом някой ги започне.


 

На изображението: Лабиринт под формата на пръстов отпечатък, в който се разхожда човешка фигура.
На изображението: Лабиринт под формата на пръстов отпечатък, в който се разхожда човешка фигура.

Изглежда, че хората (и невроните) не могат да идентифицират на момента коя тенденция е масова. До това осъзнаване, изглежда, достигаме със закъснение.

 

Като част от обществото, на нас ни отнема време и наблюдения, за да забележим кои тенденции се налагат. Когато закъснението е достатъчно голямо се случва друга аномалия - тези, които се противопоставят на дадена тенденция, без да искат също се синхронизират.

Тоубоу базира откритията си на математически модели, които могат да бъдат обяснени по следния начин:


 

  1. Откриваме, че интересът към "тенденция Х" нараства в обществото. Все повече хора научават за нея и повечето от тях започват да я прилагат в живота си. В един момент започва да ни се струва, че почти всички следват тази тенденция.
  2. След като "тенденция Х" започне да се налага, с известно забавяне започва да се наблюдава дисбаланс. С течение на времето откриваме все повече хора, които се отклоняват от "тенденция Х" по различни причини. Мнозина започват и изцяло да я отхвърлят заради това, че е масова. Самите тези хора обаче не осъзнават, че тяхното противопоставяне резонира с новата тенденция да отхвърляш Х.
  3. Първоначално, тези антиконформисти се чувстват уникални заради своето отбягване на масовите идеи. След време започва да се отличава ясно, че цяла част от населението се противопоставя на тази тенденция. В следващия момент, да си против "тенденция Х" дори е по-често срещано. Самото отхвърляне на "тенденция Х" се превръща в нова тенденция – "тенденция У". Това води до реципрочно люшкане по посока на Х и У, което периодично се повтаря. По този начин, въпреки усилията си, антиконформистите не успяват да се отделят от мнозинството.

Може да се каже, че хипстърите наистина се откъсват от мейнстрийм тенденциите, но самите те имат остаряла представа относно това какво всъщност е мейнстрийм в момента. И тъй като реагират твърде бавно, в крайна сметка те често избират посока, която може да бъде предвидена (напр. противоположния тренд). Следвайки тази посока, хипстърите взимат едни и същи решения относно това как да бъдат различни. Накрая се оказва, че поне помежду си – те всички са еднакви. Не след дълго обществото идентифицира този бунт като новa тенденция и се спуска да го подкрепи. На антиконформистите не им остава друг избор освен да залюлеят позицията си в друга посока.


◊ Библиография

Toubou, J. (2014). The hipster effect: When anticonformists all look the same.
Към 04/11/2015 от този научен труд е публикувана само чернова. (линк)

◊ Други препратки

Изображение: Osama Hajjaj

Фейсбук Коментари

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *