Одран, варен и разпнат: Смъртта през доброто старо време

Posted on Posted in Отдалече, Писаници

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк

Криминолозите предупреждават:

  Внимание, текстът съдържа информация, която не се препоръчва на хора, страдащи от нервни разстройства, травма и сърдечни проблеми.

  Вашето психическо и физическо здраве са приоритет. Ако почувствате тревожност или напрежение, прекратете разглеждането на този материал.

  Изпийте чаша чай, успокойте се и поговорете с някого.

  Текстът е адаптиран за българска публика. Някои от имената са запазени в оригинал, за да имате максимално лесен начин да разучите фактите и сами, ако желаете.


Тази статия е с изцяло образователна цел и разглежда едни (не)обикновени начини за екзекутиране в историята. Материалът е предоставен на Българската Асоциация по Криминология, Криминалиситка и Психология от Дарсия Хейл. Тя е писател и блогър, живее в своя измислен свят със съпруг, който понякога е реален. Тя пише, защото всички герои в главата и, не и оставят друг избор. В този текст сме включили всички имена и в оригинал и с множество препратки. [Оригинален текст]


В нашето модерно, просветено време пазим екзекуциите зад затворени врати

Имало е време, обаче, предхождащо модерния свят, когато това би се зачитало за не по-добро от убийство. В миналото екзекуциите били публични събития. А когато предците ни решавали, че даден човек трябвало да бъде екзекутиран, целият град се очаквало да присъства.

Много хора по онова време твърдели, че да екзекутираш престъпник тайно го ограбва от правото му да каже последните си думи (което често било цяла реч). А екзекуцията зад затворени врати би лишило правителството от това да покаже властта си, тъй като преминаването на престъпника през града било като претрупан спектакъл.

Приемането на екзекуциите (и поощряването им от държавата) като публично забавление, допринесло за измислянето на широк спектър от креативни, но гнусни, методи за убиване, специализирани в това да удължат процеса. Властимащите постоянно търсели нови форми на жестокост, за да накажат осъдените.

Тук ще разкажем за някои известни вариации на смъртното наказание, които ще придадат на електрическия стол доста по-удобен вид.


 

  • Чупещо колело – още известно като Колелото на Катрин
cath
На изображението: Мъж бива разпънат върху Колелото на Катрин от двама палачи. Зад колелото, двама монаси описват случката на пергамент.

Този метод е бил популярен от Средновековието до 19-ти век. Осъденият човек бивал завързван за голямо, тежко, дървено колело, ръцете и краката му били издърпвани и закрепяни за спиците. Екзекуторът взимал чук или голям железен лост и, докато колелото се завъртало, той поставял чука между спиците и натискал в обратна посока, така че натискът да начупи костите на жертвата. Така можело да минат дни, преди човекът да умре.

От време на време по-благоразположен съд разпореждал "coup de grâce" т.е. милостив удар. В този случай, екзекутиращият удрял жертвата в стомаха и гърдите, обикновено два или три пъти. След това го задушавал за по-бърза смърт.

cath3-300x221
На изображението: Картина на множество мъже измъчвани върху Колелото на Катрин.

Ужасни побои, докато осъдените били приковани към колелото, също били обичайни. Престъпници, осъдени за тежки престъпления, бивали пребивани "отдолу-нагоре". Започвали с краката, за да може да причинят най-силната възможна болка, докато пазят жертвата в съзнание. Тези, които бивали осъдени за по-леки престъпления, бивали пребивани отгоре надолу, започвайки от гърлото, което им давало възможност да изпаднат в блажено безсъзнание.

Понякога под колелото имало запален огън. Ужасната топлина, идваща от там, усилвала болката на жертвата.

Историкът Джоузеф Бен Матиас (Joseph Ben Matthias), още по-известен като Йосиф Флавий, пише за случай, на който бил свидетел – двама престъпници били екзекутирани на колелото:

cath8-220x300
На изображението: Късен портрет на Йосиф Флавий (37-100 сл. Хр.) от Ренесансовия период.

„Екзекуторите внесоха християнския затворник. Туниката му беше разкъсана, ръцете и краката му бяха вързани и прикрепени към голямото колело. Всичките му стави бяха изкълчени и крайниците му бяха смачкани. Цялото колело беше пропито в кръв и огънят под него беше изгаснал заради цялата кръв, която покриваше въглищата.  Навсякъде беше покрито с парчета плът и кости. Другият беше прикован, разтеглен на колелото и изгорен. Остри шишове, нажежени до червено, бяха прободени през тялото му, изгаряйки го изцяло.“

Мистерия заобикаля Екатерина Александрийска (Catherine of Alexandria). Тя получила смъртна присъда, също изпълнена на колелото. Предполага се, обаче, че тя не умряла тогава. Катрин била християнка, която живеела през ранния четвърти век, по време, когато езическият император Максенций (Maxentius) безмилостно гонел християните. Катрин, красиво момиче само на 18, вероятно е била и "активист". Тя отишла при Максенций и го наругала за тираническото му отношение към религията. Максенций бил привлечен от красотата и, и вместо да я осъди на смърт, той заповядал на 50 от най-добрите си философи да я убедят в неговата позиция. Но вместо това тя успява да убеди няколко от философите да последват Християнството.

cath10
На изображението: Скулптура на Максенций (ок. 278 - 312 сл. Хр.)

Императорът се опитал да я прелъсти. Той попитал омайното младо момиче дали би се съгласила да стане новата му годеница. Катрин отказала, отбелязвайки, че нейният съпруг е Исус Христос и на него само е зарекла девствеността си. Разсърденият Максенций поръчал да я бият с камшик и да я хвърлят в затвора.

cath5-256x300
На изображението: Картина на Света великомъченица Екатерина (Екатерина Александрийска, ок. 287 - ок. 305 сл. Хр.) преди екзекуцията.

 

Тайно от Максенций , жена му била очарована от Катрин. Когато той заминал да провери военния си лагер, императрицата посетила Катрин в затвора. Когато императорът се завърнал в замъка, императрицата и 200 души от стражата вече се били покръстили в Християнската вяра. Всички били убити моментално, въпреки че историците не дават детайли как се е случило това. Катрин била осъдена на смърт на колелото.

С това обаче не свършила историята. Когато била завързана за колелото, въжетата необяснимо се разпаднали и колелото се счупило. Максенций изискал Катрин да бъде обезглавена, този път смъртта била неизбежна. Легендата разказва, че когато главата и била отсечена, от нея изтекла млечна-бяла течност.


 

  • Дране
cath11
На изображението: Ренесансова картина на екзекуция. Провесен с надолу главата мъж бива одиран за наказание.

Дрането датира от времето на Асирийците и е било най-често използвано преди около 1,000 години в Близкия Изток и Африка. Изтезанието включвало отстраняване на кожа и малки парчета плът от тялото на жив затворник и е било използвано най-вече за заловени войници и вещици. Осъдените затворници бивали приковавани към кол на публично място. Екзекутиращият внимателно отстранявал парчета кожа, докато плътта отдолу не била напълно открита. Обикновено жертвата умирала от шок или загуба на кръв. След това кожата се закрепяла на стена като предупреждение към другите да спазват законите.

Едно Африканско племе приспособило тяхна собствена форма на дрането като наказание за изневяра. Виновниците първо били оставяни да гладуват, после били завързвани за два кола на около метър разстояние един от друг. През цялото мъчение, им се давало само солена вода. Дехидратацията най-вероятно помагала за ускоряването на смъртта им.

През първия ден от тяхната публична екзекуция, селяните наблюдавали как палачът отрязва парче от плътта на жената и кара любовника и да го изяде. На втория ден, се случва същото, но този път жената трябвало да изяде част от плътта на мъжа. През това време, асистентът на палача бързо спирал кървенето от раната, за да може жертвите да останат живи за по-дълго. Тези два действия се повтаряли с дни, докато един от любовниците не умре. Но дори и след това оцелелият не бивал помилван, напротив - бивал хранен с плът, докато най-накрая не последва любовника си в смъртта.

cath13-203x300
На изображението: Мъж, завързан на забит в земята дървен прът, бива наказван с дране на кожата по ръцете и коленете.

Съществува техника за екзекуции, наричана "лингчи" (Lingchi), която много наподобява дране. Превежда се, доста описателно, като смърт от хиляда рани, бавно нарязване, удължена смърт, и е било доста бавен процес. Този древен китайски стил на екзекуция се е възприемал за изкуство. Терминът произлиза от класическо описание на бавно изкачване на планина.

Използването на лингчи за екзекуции започнало в Китай около 900 година сл. Хр. и продължило до премахването му през 1905г. Запазено само за престъпления, които се считали за много сериозни, (като предателство и убиване на собствените си родители), мъчението включвало бавно отрязване на парчета от плътта на осъдения човек.

Екзекуцията се извършвала на публично място, където осъденият бивал завързван за дървена рамка до маса, върху която имало кошница с остри ножове, покрити с кърпа. Всеки нож бивал маркиран за отделна част от тялото. Палачът посягал под кърпата и вадел нож. Отрязвал тази част от тялото, за която е даденият нож. На мъчението се слага милостив край само когато екзекутиращият извадел нож маркиран за сърцето.

Този метод по-късно бил променен към по-обмислена процедура, в която се използвало специфична последователност на рязане и само един нож.

В по-късни години голяма доза опиум била давана на осъдените, но не е ясно дали това е знак за милост или просто начин да се предотврати загуба на съзнанието и да се удължи мъчението. Тези, които имали късмета да произхождат от по-заможни семейства, можели да подкупят екзекутиращия да ускори смъртта им.

cath14
На изображението: Китайски екзекутори бият голото тяло на престъпник със специална плоска, дървена бухалка.

За не много сериозните престъпления, палачът отрязвал първо гърлото на жертвата. Отрязването на плът след това било единствено символично.

За осъдения, лингчи било физическо и психологическо мъчение, както и публично унижение. Идеята зад нарязването на плътта идва от духовното вярване, че тялото на престъпника няма да е цяло в задгробния му живот. За Китайците по това време, това може би е по-страшно от самото мъчение.

През 1895, сър Хенри Норман (Sir Henry Norman, 1858-1923) присъствал на лингчи екзекуция. В „Хора и Политика на Далечния Изток“, Норман пише, че палачът отрязвал парчета „като хващал огромни части от тялото като бедра и гърди“. А после – „след това крайниците били отстранени през китката и глезена, лактите и колената, раменете и бедрото. Накрая жертвата е прободена в сърцето и главата му бива отрязана.“

През 1904, на площад в Бейжин, Китай, обвиненият убиец Уан Уенхин (Wan Weiqin) бива убит с хиляда рани пред тълпа свидетели. Той е сред последните, които получават подобно смъртно наказание.


 

  • Варене

cath15Археологически доказателства показват, че тази древна форма на мъчение и екзекуция се използвала през голяма част от историята. Варенето е точно това, което си представяте. Осъдените бивали потапяни в огромни казани с гореща вода, олио или катран, а след това, били оставяни да се готвят докато умрат. В последствие палачите започнали да използват тигани вместо казани, за да могат да обръщат тялото на жертвата като парче месо или пържено яйце.

Здравите затворници със силни сърца не умирали бързо. Голяма част от плътта може да бъде сготвена и да пада от кокала преди сърцето, дробовете и мозъкът да поддадат на горещината.

През 1530г., в Англия, готвач на име Ричард Руус (Richard Roose) бил обвинен в опит за отравяне на епископа на Роучестер - Джон Фишър (John Fisher), семейството му и други от енорията. Кралят, Henry VIII, издал специален акт, с който Руус трябвало да бъде сварен жив. Този акт за наказване на отравяне със смърт от варене, остава част от книгите по право в Англия до 1863г., а този случай е първи по своя род в Англия.

 

Докато нашето модерно общество гледа на тези древни смъртни наказания като ужасяващи изтезания, то тези стари общества биха счели нашите затвори за малодушни и нашите екзекуции зад затворени врати за нищо повече от убийство. Може би най-накрая е време да забравим всичко, включително огромните тигани и електрическите столове.


 

Продължи да четеш за мрачните убийства от миналото със статията ни за отрязани, и може би - приказливи, глави: 

 


◊ Библиография

Препратки в статията.

◊ Други препратки

Изображения: Wikimedia

 

Фейсбук Коментари

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *