Страшилището на затворите: Път към лудостта

Posted on Posted in Отдалече

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк

Криминолозите предупреждават:

  Внимание, текстът съдържа информация, която не се препоръчва на хора, страдащи от нервни разстройства, травма и сърдечни проблеми.

  Вашето психическо и физическо здраве са приоритет. Ако почувствате тревожност или напрежение, прекратете разглеждането на този материал.

  Изпийте чаша чай, успокойте се и поговорете с някого.

  Текстът е адаптиран за българска публика. Някои от имената са запазени в оригинал, за да имате максимално лесен начин да разучите фактите и сами, ако желаете.


Тази статия е с изцяло образователна цел и обсъжда Супермакс затворите в САЩ. Материалът е предоставен на Българската Асоциация по Криминология, Криминалиситка и Психология от Дарсия Хейл. Тя е писател и блогър, живее в своя измислен свят със съпруг, който понякога е реален. Тя пише, защото всички герои в главата и, не и оставят друг избор. В този текст сме включили всички имена и в оригинал и с множество препратки. [Оригинален текст]


 

На изображението: Сцена от филма "Граф Монте Кристо", на която Едмонд Дантес и Абе Фариа са в килия и обсъждат плана си за бягство. Двамата прекарват много години в изолация.

 

Хората са социални животни

Не говоря за по-екстровертните от нас, които обичат партитата по цяла нощ. А и не говоря за тези, с претенция само от време на време да се шляят с приятели. Ние, хората, имаме вродена нужда да се социализираме. Знаем, че дълго време в изолация ще доведе до леки или сериозни емоционални и психологически увреждания.


Сега помисли над това: Всяка година в САЩ повече от 80,000 мъже и жени са заключени в изолационни килии за седмици, месеци, години или десетилетия.


 

На изображението: Мъж, завързан за стол, с качулка на главата, намиращ се в малка стая.

Кои са те?

Най-вероятно бихте помислили, че това са едни доста лоши хора: избухливи социопати, които неспособни да се контролират. Това би било логично предположение. Изолационните килии, сегрегацията, гумените стаи, първоначално били построени с мисъл за тези хора. Но след това управниците на затвори осъзнали, че е много по-лесно да се управлява сграда пълна със затворници, когато всички те са затворени в индивидуални килии по цял ден, всеки ден. И скоро се появили Супермакс затворите (Supermax Prisons).

  • В днешно време, по-голямата част от мъжете и жените, държани в дългосрочна изолация, не са заплаха от високо ниво спрямо персонала в затворите и спрямо останалите осъдени. По-често, те са шизофреници, имат биполярно разстройство или някакъв друг вид когнитивно увреждане. Те представляват малък риск и са онези "досадни затворници", които са подали оплакване срещу затвора или не са върнали подносите си от обяд навреме.
На изображението: Дълъг коридор, осеян от двете страни с множество червени метални врати на килии.
  • Също така има и младежи, държани в затвори за възрастни, изолирани „в името на тяхната собствена безопасност“.

Представи си, че си 18 годишно дете, което е посмяло да открадне кола. Или, 30 годишна жена, арестувана за притежание на контролирани вещества. Или, че се бориш с параноична шизофрения. В затвора си от два дни и друг затворник те избутва. Ти отвръщаш и биваш изпратен в изолация.


Животът ти в изолация за пет години:

На изображението: Малка килия с бели, празни стени; метално легло в единия ъгъл, покрито с тънък матрак; мъничка метална плоскост, монтирана на стената като маса, но без стол; тоалетна чиния срещу леглото.

Стаята ти е широка колкото килер. Стените са или подплатени с мека материя или от бетон. Има тоалетна чиния, прикована за пода; метална врата с малък процеп, който пазачите отварят за малко, за да ти бутнат чиния с храна; и ако си късметлия - вратата има малък прозорец, през който се вижда отсрещната празна стена в коридора. Леглото ти е бетонен рафт, закрепен за стената, и имаш тънка подложка, на която да спиш. Имаш право да излезеш от килията си за един час на ден за упражнения. Иначе казано, изкарват те сам в 7 метрова бетонна стая без таван (виждаш небето над себе си - значи си навън). Тя е без прозорци, което само ти дава по-дълга площ за вървене. Забранено ти е да участваш във всякакви групови занимания и ти е отказан достъпа до други услуги в затвора. Не ти е разрешено да докосваш друг човек, да си в близост до друг човек или да водиш нормален разговор.

Дали да поставят някого в изолация и за колко време да е там е изцяло решение на управата на затвора. Няма никакъв надзор от външни инстанции и никой затворник не може да обжалва.


 

Изолацията нанася огромна емоционална, психологична и физична вреда

На изображението: Дълга площ, обградена от бетонни стени, две затворени врати в единия край и затворник, който обикаля от единия край до другия.

Изследвания показват, че само след няколко дни в изолация, ЕЕГ изследванията се променят към анормална активност, характеризираща делириум. След няколко седмици, човек става свръх чувствителен към стимули. Хората се стряскат или се дразнят от обикновени неща като гледки, звуци и миризми. Паметта се нарушава. Изблиците на гняв, хроничното безпокойство и паническите атаки стават обичайни. Скоро, функциите на мозъка намаляват. Започват нарушения на съня. Очите закърняват, защото никога не се използват за гледане на далеч. Халюцинациите зачестяват.

Може би си мислиш – И какво от това? Тези хора са нарушили закона и сега са наказани. Поне тези затвори и изолационните килии спестяват пари на данъкоплатците.


Грешка!


 

На изображението: Млад мъж се държи за глава, свит до стената в малката си килия.

Построяването на такъв затвор струва два или три пъти повече от обикновен затвор. И това е само началото. Според едно проучване, престоят на един затворник в изолация струва средно $75,000 на година, докато цената на глава от населението в обикновен затвор е $25,000. Супермакс затворите се нуждаят от повече надзиратели, тъй като затворниците не правят нищо сами. Всичко трябва да бъде доставено на затворника и надзирателите често работят по двойки.

Интересна статистика за ефективността на разходите идва от Мисисипи. Затворите там извадили затворниците с психични заболявания от изолация и намалили населението в Супермакс затворите с почти 90%. След време, затворили отдела нацяло. Нивото на насилие в затворите паднало с 70% и този щат спестява $8 милиона годишно.


 

На изображението: Карикатура на затворници, които се въртят в кръг, минавайки през решетъчни врати с надпис "вътре" и "навън".

Всички сме чували за теорията на "въртящите се врати" в затворите (бел. ред. - нарушителите на закона излизат от затвора само за да се върнат обратно години или дори месеци по-късно с ново провинение). Нивото на рецидивизъм е изключително високо, достигащо 70%. Изолационните килии в Супермакс затворите само гарантират, че бройката ще расте. Затворниците – хора, лишени от нормален човешки контакт, не могат да се реинтегрират обратно в обществото. Това е факт. И данни от Калифорния и Колорадо показват, че почти 40% от затворниците биват освобождавани директно от изолация. В другите щати реалността не е по-различна.

Изолираме хора с години, разрушаваме съзнанието им и после просто отваряме врата и ги пускаме да си тръгнат.

На картината: Източният Щатски Затвор отвън с четири високи кули за наблюдение във всеки край.

Последна идея и привършвам. Ще ви оставя да размишлявате. През 1829 година, Източният Щатски Затвор (Eastern State Penitentiary) във Филаделфия става първият затвор, който прилага изолирането. До късният 19-ти век, документирани доказателства показват, че изолирането причинява халюцинации, желание за самоубийство и агресивно полудяване. Тази практика още тогава се е смятала за изключително жестока и е била премахната.

През 70-те години на 20 век, нашата Война срещу Наркотиците започна да препълва затворите ни със алармираща скорост. Претъпкването довежда до насилие. Нашият отговор беше Супермакс затворите. Строг тъмничен затвор с модерен обрат. Историята, изглежда, не ни е научила на нищо.


◊ Библиография

Оригиналната статия, заедно с препратките в текста.

◊ Други препратки

Повечето изображения са запазени от оригиналната статия на авторката. 
Други изображения: Dave GranlundMichael Criswell

Фейсбук Коментари

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *