Търговия с роби: От Русия до Италия и Индия

Posted on Posted in Отдалече, Писаници

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк


Тази статия е с изцяло образователна цел и разказва за търговия с роби малко по-различна от тази, за която всички знаем, и за която се пишат книги и се режисират филми. Материалът е предоставен на Българската Асоциация по Криминология, Криминалиситка и Психология от Майк Даш, журналист, блогър и автор на 5 обстойно изследвани книги. Основен предмет на интересите му е история, която първо изучава в Cambridge , а впоследствие допълва с докторат от King’s College London. [Оригинален текст]


 

 

На изображението: Чернокожи мъже и жени, вързани един зад друг.
На изображението: Чернокожи мъже и жени, вързани един зад друг.

Ужасите на трансатлантическата робска търговия са оставили незаличим отпечатък върху историята. В продължение на три века и половина, 12.5 милиона затворници, от които поне две- трети обречени на работа на полето, били превозени от крайбрежието на Африка до дестинации, простиращи се от Аржентина на юг и до Канада на север. Това е била най-голямата принудителна миграция в модерната история.

Когато говорим за робство, имаме навика да го асоциираме с трафик на хора от Африка.

На изображението: Мъж тества зъбите на пленница на източен пазар за роби.
На изображението: Мъж тества зъбите на пленница на източен пазар за роби.

И все пак, това не е единствената подобна търговия, нито пък е била най-голямата. Преди 1700-та година втори по големина пазар за роби е опетнявал света. За него се знае по-малко, но за съжаление е функционирал по-дълго. Разположен бил на пристанищата на Черно Море в Крим. Продължил приблизително от 1200 до 1760 година и горе-долу 6.5 милиона затворници били превозени към нов и много нещастен живот на места, простиращи се от Италия до Индия.

Робството в Крим се различавало значително от модела на известната транс-Атлантическа търговия.

Робите, продавани там, били бели, повечето взети от големите равнини на Украйна и южна Русия по време на годишни нападения, познати като ‚жътвата на степта‘ (harvesting of the steppe). Господарите им били последователи на Викингите, Италианците и Татарите. По време на почти половината от съществуването на тази търговия, татарите били поданици на Кримското ханство, което дължало дългия си живот на способността си да задоволява търсенето на роби. Повечето роби не били мъже за работна ръка, а жени и деца, отредени за задоволяване на домашните нужди – съдба, която често включвала и сексуални услуги. Тези роби били често срещани в Крим. Когато Османският писател Евлия Челеби (Evliya Çelebi) обиколил северните брегове на Черно море през 1664 година, той записал няколко примера от месния диалект, за които смятал, че би били полезни на други преминаващи през региона. Измежду фразите, които Челеби избрал, били и ‚Доведи момиче‘ и ‚Не намерих момиче, но намерих момче‘.

На изображението: Мъже оглеждат младо момиче, което се продава на пазар. Продаването на младите робини било доходен бизнес в кримската търговия с роби; бизнес, който се превръща в обект на много ориенталски фантазии.
На изображението: Мъже оглеждат младо момиче, което се продава на пазар. Продаването на младите робини било доходен бизнес в кримската търговия с роби; бизнес, който се превръща в обект на много ориенталски фантазии.

Този специален фокус родил забележими последици, тъй като пазарът се намирал на границата не само на Европа и Азия, но и на Християнството и Исляма. В Крим се продавали повече жени, отколкото мъже, а и те носели по-големи печалби. Високата цена на жените била установена много рано през годините - параграфи 110-121 на Руска Правда от 12-ти век, най-старият руски сборник със закони, отбелязал, че жените роби стрували повече от мъжете. И това останало вярно до края на търговията по Черно море. През 1301 година в Крит, робините били два пъти по-скъпи от мъжете, а 30 години по-късно били 60% по-скъпи. Около 1600-та година, когато турският аристократ Кенан Бей (Kenan Bey) пишел завещанието си, се оказало, че една робиня, която оставил на жена си, била най-ценното му притежание. В резултат на това, около 80% от всички роби, за които се знае пол и години, били жени на възраст между 8 и 24 години.

Търговците на роби от Кримското ханство станали експерти в манипулирането на стоката си, така, че да предлагат християнски роби на мюсюлмани и мюсюлмански роби на християни.

Станали познавачи на широкия спектър от вкусове за красота на клиентите си. Също така, отявено ценели стойността на екзотиката. Сред най-скъпите роби, които се продавали на кримския пазар, били чернокожите от Субсахарска Африка и черкезите от Кавказ, с носеща се слава за своята красота. Сред цялото разнообразие от роби най-ценни, обаче, били децата, доведени в Крим от далечния север – момчета и момичета между ~6 и ~13 години, които били отвличани чрез организирани нападения във финската област Карелия и отвеждани на юг през Новгород, Москва и Днепър.

На изображението: Татар избягва с пленена жена. Кримските нападатели наистина пътували с резервни коне, както е показано на картината, но повечето от пленниците били длъжни да ходят. Поради това търговците убивали най-младите и най-възрастните роби.
На изображението: Татар избягва с пленена жена. Кримските нападатели наистина пътували с резервни коне, както е показано на картината, но повечето от пленниците били длъжни да ходят. Поради това търговците убивали най-младите и най-възрастните роби.

Тези деца били толкова ценни, че често се продавали по път. Само шепа от тях достигали до Крим; Юкка Корпела (Jukka Korpela) смятал, че броят им бил около половин дузина на година. Цената, която изисквали за тях била просто грандиозна. Източник твърди, че момиче, което било купено за около 5 алтъни в Карелия, можело да се продаде за 6,666 алтъни дори преди да стигне Ханството, надценка над 133,000%. Тази цена, която е еквивалентна на 200 руби или (през 1600-та година) 250 овце, била също така и около 5 пъти по-голяма от цената за кримски роб. Робите от далечния север били толкова търсени, заради цвета на кожата си, че техните специални характеристики били старателно записвани в регистрите за роби (бяла кожа, бяла коса‘). Също така, те били охранявани внимателно особено на пристанищата, които били и сърцето на търговията с човешко нещастие.

За да се разбере как търговията с роби е работила, как се е развила и как е станала доходоносна, трябва да се уточни, че внезапните отвличания на хора за роби и търговията с тях е икономическата опора на Крим през Средновековието. Всъщност търговията се е развивала и западала два пъти, веднъж преди и веднъж след падането на Константинопол през 1453 година. Търсенето на езически и мюсюлмански роби за Византия било заместено от пазара за християнски роби в Османската империя. Имало няколкогодишен период от време, през който поне 2,000 затворници не били превозени извън Кафа (Caffa), пристанище, което Михалон Литвин (Mikhalon Litvin) – в Литовски документ от около 1550 година – описва така:

‚не като град, а като бездна, в която се излива кръв‘.

И все пак тези данни значително подценяват реалния размер на робството в Крим. Изчислено е, че поне една трета от затворниците, доведени на полуострова, оставали там, роби на татарски господари. Друга група се отправяла към конкурентно пристанище на полуострова или били продавани на купувачи от други монголски наследници – Казанското (Kazan) или Астраханското (Astrakhan) ханство.

На изображението: Карта на Кримското ханство и съседките ми през 1600.
На изображението: Карта на Кримското ханство и съседни държави през 1600-та година.

Разбирането на механизмите, които движели този страховито продуктивен бизнес, означава да изучим параметрите му. Първият и най-важният бил географията. Степта, която се разпростирала непрекъсната от Монголия през целия път до Унгария и Полша, снабдявала с нужните условия за безпрепятствени нахлувания и бързо отстъпление. Нито Полско-литовската държава (която била главната сила в източна Европа до 60-те години на 17 век), нито по-слабата и съседка, Московското княжество, имали определена южна граница. През късния 16 век на няколко места били построени укрепления, но чак през 40-те години на 17 век Московското княжество започнало дългия процес на изграждане на Белгородската граница. Тази граница представлявала верига от фортове, земни укрепления и дълга линия от паднали дървета, и достигнала до 800 километра. Тя ограничила свободиите на татарското движение и след време (но не преди 60-те години на 17 век) предотвратила множество големи нахлувания. Преди това обаче набезите навлизали свободно из безкрайните степи, подпалвали цели села и отвличали пленници, които отвеждали на юг по познати пътища, маркирани на карти от 17-ти век като ‚черните пътища‘ на търговията за роби.

Политиката също била изключително важна за оцеляването на търговията за роби.

През великите годините на Кримското ханство, земите на север били разделени на две опониращи си сили, които често били във война. Хановете експлоатирали горчивата вражда между католическа Полша и православното Московско княжество, съюзявайки се с една от силите и ограбвайки другата докато е удобно, а след това заемайки нова съюзническа позиция като нейн защитник. Ханството така и не усетило гнева на обединените сили на двете враждуващи държави.

На изображението: Кафа - градът, който се намирал в сърцето на кримската търговия с роби.
На изображението: Кафа - градът, който се намирал в сърцето на кримската търговия с роби.

Този факт се оказал от доста голямо значение. Въпреки че през почти цялото си съществуване, Ханството било протекторат на могъщата Османска империя, то все пак било доста слабо и разделено на области. Владетелят може и да е бил пряк потомък на Чингис хан, но той също така просто е бил върховен лорд на четири могъщи, макар и враждуващи, племена. Всяко от тях организирало около две или три хиляди от мъжете си два пъти годишно в нападения за пленяване на роби. Клановете били безразборни и не обмисляли дали нападат врагове или съюзници на Ханството. И никой хан, който искал да остане на власт, не се осмелявал да ги спре. Кримските владетели трябвало да се задоволят с данък върху търговията в размер на една пета от всички хора и добитък, взети от степта.

Няколко източници предприели изчисляване на загубите, нанесени върху Полско-литовската държава и Московското княжество по това време. Съвременни хроникьори разказват за загуби от до 80,000 жители само след едно нападение. Административни записи предлагат по-надеждни изчисления. Документът Luromenta (състоящ се от декларации, създадени от полски благородници, които позволявали освобождаването от данъци на селяни, пленени от татарите) се намирал в Лвов през периода от 1603-та до 1633-та година и бил използван за екстраполирането на загуби със среден размер от 7,000 човека на година от цялата държава. А доклади, изпратени до Москва от областни управници между 1600-та и 1650-та година, добавят още 4,000 московчани на година. Нито един от гореизброените източници не е изцяло достоверен (полските благородници имали стимул да преувеличават загубите, докато московските управници – да намалят своите от страх да не изглеждат некомпетентни). Но остава фактът, че към кримския пазар пристигали достатъчно пленници, които да задоволят гилдия от 2,000 притежатели на роби в Истанбул през 15-ти век. В такъв случай може да се допусне, че Литвин бил прав в изчисленията си: по всяко време в Кафа имало около 30,000 роби – превъзхождащи мюсюлманското население с около 2 към 1.

На изображението: Александра Лисовска, позната като Рокселана, била полякиня взета за робиня през 20-те години на 16-ти век. Станала любимата жена на Сюлейман Велики.
На изображението: Александра Лисовска, позната като Рокселана, била полякиня, отвлечена за робиня през 20-те години на 16-ти век. Станала любимата жена на Сюлейман Великолепни.

Какво означавало да си един от тези затворници?

Има един отговор на този въпрос. Истината изглежда била, че в дадени обстоятелства, да си роб не е било нетърпимо. Пленените мъже били оковавани и изпращани да работят в галериите, това било обикновена съдба през тези времена; те живеели толкова труден живот, колкото е възможно да си представи човек. За други обаче означавало чисти дрехи, покрив над главата и храна, вършейки домакинска работа вместо тежкия физически труд, очакващ се от селянин в степта. Подобно пленничество не се различавало много от живота на слуга, подписал дългосрочен договор, обещаващ да служи на само един господар за нищожна заплата, плюс храна и настаняване.

В един показателен анекдот, датиращ от последните дни на търговията по Черноморието, група от бедни черкези, държани на борда на кораб, пътуващ за Истанбул, били освободени от екипажа на руски военен кораб. Те трябвало да изберат измежду това дали да се приберат вкъщи, да се омъжат за руснак или казак или да продължат пътя си за Истанбул като роби. Единодушно и без да се замислят за момент дори те възкликнали – "За Константинопол, за пазара!"

В по-добре контролирани мюсюлмански земи, робството не било задължително до живот. Някои роби получавали обратно свободата си след четвърт век – например, един английски пътешественик в централна Азия разказва, че попаднал на 25 освободени роби от руски произход, тръгнали за вкъщи от Самарканд. Също така, пленници, които били женени, рядко прехвърляли статута си на роби на своите деца, както се случвало при атлантическата търговия. Тези, които изглеждали добре и имали късмет и талант, можели да постигнат много за себе си.

Може би най-добрият пример за роб, който се издигнал доста над скромния си произход, е Александра Лисовска, дъщеря на православен свещеник, пленена от кримски татари в Галисия през 20-те години на 16-ти век. Първо била заведена в Кафа, а от там продадена в Истанбул, където станала любимата съпруга на султан Сюлейман Великолепни и постигнала значителна сила и влияние в политиката на Османската империя.

На изображението: Московски войски изграждат анти-татарски укрепления по границата.
На изображението: Московски войски изграждат анти-татарски укрепления по границата.

Въпреки това би било ужасна грешка да се гледа на кримската търговия с роби като на нещо добро. Да си пленен от татари често било равносилно на смърт. Мнозина от най-младите и най-старите – тези, които не можели да ходят – били освобождавани или просто убивани на пътя. В разказ на Зигмунд вон Херберщайн (Sigmund von Herberstein), пратеник на Свещената Римска Империя, който посетил Русия през 16-ти век, се говори, че старите и немощни хора, които нямало да донесат много печалба, били давани на татарските младежи, така както зайци се пускали на неопитни кучета за първия им урок по ловуване. Различните съдби на младите и привлекателните и на твърде старите да работят се потвърждава и от откъс на Украинска фолклорна песен:

"Възрастна майка е посечена/ И моят любим е пленен."

Ръцете на тези, които били достатъчно здрави и красиви да издържат на пътя, били завързвани зад гърбовете им. Така пленниците били навързвани един за друг в линии зад татарските коне. Вързани по този начин те вървели няколко стотин километра през степта, а всяко забавяне било наказвано с безмилостни удари. Мъжете били понякога кастрирани и често маркирани. Тези, които оцелявали след мъченията и дългия преход на юг, били разпределени по години, пол, статут, умения, и външен вид зад заключените врати на кримските тъмници. Там преживяванията на робите били  не по-малко унизителни.

В документ от 20-те години на 15-ти век испанският пътешественик Pero Tafur пише, че генуезки похитители принуждавали робите да се събличат голи, намятали им наметало от филц и изричали цена. След това ги карали да махат наметалото и да се разхождат напред назад, за да покажат дали имат някакъв телесен недостатък. 250 години по-късно, толкова много татарски похитители използвали козметика, за да подобрят външния вид на жените, че Ханството издало указ, забраняващ тази практика.

На изображението: Кримският хан Девлет I Герай и група западни посланици. Ханът властвал над робската държава в разцвета на силите и между 1551 и 1577.
На изображението: Кримският хан Девлет I Герай и група западни посланици. Ханът властвал над робската държава в разцвета на силите и между 1551 и 1577.

Цената на пленниците варирала доста през годините, заради броят, който достигал до пазара, и личните качества на робите. Основни фактори, като началото на война или настъпването на мир, глад или епидемия, водели до големи промени в цената и това не се променяло независимо кой властвал над черноморските пътища за роби.

Знае се, че през последните дни на Византийската империя, когато кримската търговия била държана от генуезци и венецианци, цените се вдигнали много, заради тежка епидемия от чума в Румъния през 1393 година.

Също така, през последните години на 13-ти век, цената на турски роб паднала под тази на овца, благодарение на преситеността от пленници след успешни Византийски нападения.

Друг пример от историята е Астрахан. По време на глад в Астрахан през 50-те години на 16-ти век, селяните продавали дъщерите си в робство за 6 пени, стойността на една царевица. Четири века по-късно, в обилни времена, момичетата в същия град струват 405 форинта.

Всякакви характерни черти били също така важни. Благородници, пленени по време на военни кампании, били използвани за откуп, а не за продажба на отворения пазар. Когато през 1658 година, Янош Кемени (János Kemény), принцът на Трансилвания, бил пленен, заедно с няколко негови благородници, той бил откупен за 100,000 талера (четвърт от първоначално поисканото), а подчиненият му, Франсис Корнис (Ferenc Kornis), за 40,000 талера.

Оцелял списък със затворници изброявава имената на още 275 пленници от знатен произход, за 66 от тях се знае, че са разменени за 64, 530 талера – стойност, еквивалентна на събраните даньци в Трансилвания за 8 години.

На изображението: Татарски войн, който опъва знаменития извит лък, който който в продължение на векове е главното оръжие на монголските и татарските народи.
На изображението: Татарски войн, който опъва знаменития извит лък, основно оръжие на монголските и татарските народи в продължение на векове.

От 17-ти век, броят на откупите се увеличил, като не само знатните пленници били откупвани. Избавянето на затворниците от лапите на невярващите се превърнало в морален и религиозен дълг както за Московското княжество, така и за Полско-литовската държава – никой християнин не можел да си представи по-ужасна съдба от тази на роб, починал на мюсюлмански земи без извършено последно причастие.

Точно затова управниците на Московското княжество събирали специален данък, който бил определен за откупването на хиляди миряни между 1551-та и 1679-та година.

Има доказателства, че цената за кримските пленници била решавана чрез сложни механизми. Като например, обичайните цени били намаляни при физически несъвършенства и наранявания. През 1423 година в Генуа, прабългарка-робиня била ударена по главата при пленяване и вследствие страдала от "внезапни припадъци" – най-вероятно епилепсия. Собственикът на робинята успял да обяви продажбата за невалидна, защото по това време момичето било болно.

Важно е да се гледа на източната търговия с роби обективно.

Би било радикално изкривяване на истината да се смята, че московчаните и поляците са само жертви на татарите. Московското княжество често било доброволен съучастник и много години робството било практика без последствия между границите на княжството. Въпросът – Как е било възможно финландци да се озовават на кримския пазар? – е от специално значение. Истината е, че те били пленени и изпратени там най-вече от руснаци. Северният град Новгород – известен по време на Средните векове като Велики Новгород, поради богатството и властта му – бил ключов център на търговията с роби за района. Мъжете от Новгород започвали множество нападения в Карелия с единствена цел – пленяването на финландски деца. Затворниците от този район били толкова ценни, че след като Астраханското ханство се сляло с Московската империя, на сина на бившия хан му е разрешено да започне две нападения в Карелия през московска земя (през 1555-та и 1577-та година), докато персийският Абас I Велики изпратил делегати да вземат три финландски момичета от Москва и още 30 от Казан.

under-the-yoke-trimmed
На изображението: Мъже, жени и деца, които почистват земята след пожар. Живота на финландците в гората - маслена живопис от 1893 год., нарисувана от Ерик Ярнефелт (Erik Jarnefelt). Късно изобразяване на древен начин на живот, малко променен от дните, през които татарите нахлували в страната, за да пленяват руси деца.

Предимствата на робските набези в далечния север били значителни. Нямало мощен финландски район, който да защити хората си. Въпреки че доста южни части на Финландия били християнизирани по време на Средновековието, голяма част от населението останало езическо – примамлив факт, след като пленниците от тези райони нямали защитата на църквата и можели да се продават както на християни, така и на мюсюлмани. Близостта на Новгород означавало, че има голяма робска база наблизо и това намалило цената и рисковете свързани с транспортирането на затворници. Според Юка Корпела, хроники през Средновековието показали, че средно големите нападения в Карелия били веднъж на всеки 10 години между средата на 14-ти и началото на 16-ти век. Това е доста висока честота, имайки предвид, че тази област била извън интересите на късните средновековни страни. Някои от тях били започнати от частни групи – като например "мародери-лодкари" от Новгород. Други били спонсорирани от местни управници, които се надявали да се спечелят щедро от тях.

На изображението: Скални рисунки, показващи скиори от Карелия - един от най-ранните оцелели изобразявания на финландския народ
На изображението: Скални рисунки, показващи скиори от Карелия - един от най-ранните оцелели изобразявания на финландския народ

Ранните записки за московски набези датират от 1477 година преди Иван III Василевич Велики да завземе Новгород. Разказ, датиращ от 1490 година, дава повече подробности за спецификата на търговията – руснаците ограбили енорията на Кеми, северната част на Финландия, отвлекли жени и деца и ги предлагали за откуп. Някои семейства платили за роднините си, но повечето не могли и ги загубили.

Когато през 1577 година татари от Астрахан извършили подобни набези, оставили деца, които били прекалено малки да ходят, да загинат на леда.

Търговията със скандинавски пленници – известна на московчаните като немци (nemtsy) – процъфтявала през 16-ти век и била толкова голяма, че други владетели изпращали хора специално до Москва за тези желани роби. Измаил-бек, хан на Ногайската орда (чиито земи се намирали на север от Крим), изпратил дипломат да купи две скандинавски деца през 1561 година. Ханът на далечната Бухара изпратил делегация, която обиколила пет града за скандинавски момичета. Цената платена била около 10 пъти средната за обикновен роб, и Корпела предположил, че самата дума немци станала запазена марка, което приписвало вече познато добро качество. Броят на финландски пленници, които достигали до Крим бил несъмнено нисък.

Фактът, че е имало активна търговия с финландски пленници, специална терминология, обширна търговска мрежа и – накрая, но не на последно място – печалби, предполага изтънченост и способност да се разпространява информация и дори поръчване на роби с особено ценени характеристики, което изглежда забележително за такъв ранен период.

На изображението: Тайгата в Карелия - място, където няколко века подред татари нахлували, за да пленяват финландски деца.
На изображението: Тайгата в Карелия - място, където няколко века подред татари нахлували, за да пленяват финландски деца.

Може да се твърди, че значимостта на кримската търговия с роби е като цяло силно подценявана. Тя не е била просто предвестник на атлантическата търговия; тя е доставила модел , а и в редица случаи, експертизата за по-късната търговия с роби.

След като били изхвърлени от Кафа от османците няколко години след падането на Византия, генуезки търговци с роби се появили като основатели на атлантическата търговия към краят на 15-ти век.

Също така, Истанбул, най-големият град в цяла Европа и западна Азия към 1550 година, се разраствал толкова бързо, отчасти защото една пета от неговото население било кримски роби. Казаците в Украйна били първите, които се организирали на големи групи, за да се защитят от татарските набези за роби.

Накрая, отклоняването на московските ресурси и руското злато към Кафа имало явно влияние върху развитието на Русия. Цената за откуп от робство достигала 6 милиона рубли всяка година след 1600-та година. Известният руски историк, Василий Ключевски, който работил в края на 19-ти век, по време, когато неспособността на Русия да поддържа темпото на развитие на Запада било въпрос от първостепенна политическа значимост, написал:

„ако се замислите колко време, духовна и материална сила се е загубила в монотонен, брутален, усилен и болезнен стремеж за отърваване от татарските степни хищници, никой не би се запитал какво са правили хората в Източна Европа, докато тези от Западна Европа напредвали в промишлеността, търговията, в гражданския живот и в областта на изкуствата и науките.“

 


◊ Библиография

Eric Christiansen. The Northern Crusades. London: Macmillan, 1980;

Virgil Ciocîltan. The Mongols and the Black Sea Trade in the Thirteenth and Fourteenth Centuries. Leiden: Brill, 2012;

Leslie J.D. Collins. The Fall of Shaikh Ahmed Khan and the Fate of the People of the Great Horde, 1500-1504. Unpublished University of London PhD thesis, 1970;

Jodocus Crull. The Antient and Present State of Muscovy. London: A. Roper, 1698;

David Brion Davis. Inhuman Bondage: The Rise and Fall of Slavery in the New World. Oxford: Oxford University Press, 1996;

David Eltis. The Rise of African Slavery in the Americas. Cambridge: Cambridge University Press, 2000;

David Eltis and David Richardson. Atlas of the Transatlantic Slave Trade. New Haven: Yale University Press, 2010;

Maria Ivanics. ‘Enslavement, slave labour and the treatment of captives in the Crimean Khanate.’ In Géza Dávid and Pál Fodor (eds). Ransom Slavery along the Ottoman Borders. Leiden: Koninklijke Brill, 2007;

Kate Fleet. European and Islamic Trade in the Early Ottoman State: the Merchants of Genoa and Turkey. Cambridge: Cambridge University Press, 2004;

Charles J. Halperin. The Tatar Yoke: The Image of the Mongols in Medieval Russia. Bloomington [IN]: Slavica Publishers, 2009;

Richard Hellie. Slavery in Russia 1450-1725. Chicago: University of Chicago Press, 1982; V. L. Ianin. ‘Medieval Novgorod.’ in The Cambridge History of Russia: From Early Rus’ to 1689. Cambridge: Cambridge University Press, 2008;

Halil Inalcik. ‘The Khan and the tribal aristocracy: the Crimean Khanate under Sahib Giray I.’ Harvard Ukrainian Studies 3-4 (1979-80);

Michael Khoradovsky. Russia’s Steppe Frontier: The Making of a Colonial Empire, 1500-1800. Bloomington: Indianapolis University Press, 2002;

Mikhail Kililov. ‘Slave trade in the early modern Crimea from the perspective of Christian, Muslim and Jewish sources.’ Journal of Early Modern History 11 (2007);

Charles King. The Black Sea: A History. Oxford: Oxford University Press, 2005;

Denise Klein (ed). The Crimean Khanate Between East and West (15th-18th Century). Wiesbaden: Harrassowitz, 2012;

D. Kolodziejczyk. ‘Slave hunting and slave redemption as a business enterprise: the northern Black Sea region in the sixteenth to seventeenth centuries.’ Oriente Moderno 86 (2006);

Jukka Korpela. ‘The Baltic Finnic People in the Medieval and Pre-Modern Eastern European Slave Trade.’ Russian History 41 (2014);

Eizo Matsuki, “The Crimean Tatars and their Russian-Captive Slaves: an Aspect of Muscovite-Crimean Relations in the 16th and 17th Centuries“, Mediterranean Studies Group at Hitotsubashi University, nd;

Alexandre Skirda. La Traite des Slaves: L’Escalvage des Blancs du VIII au XVIII Siècle. Paris: Les Editions de Paris Max Chaleil, 2010;

Alessandro Stanziani. Bondage: Labor and Rights in Eurasia from the Sixteenth to the Early Twentieth Centuries. New York: Berghahn Books, 2014;

William Urban, ‘Victims of the Baltic Crusade.’ Journal of Baltic Studies 29 (1998);

Charles Verlinden. ‘Medieval “Slavers”.’ In David Herlihy, Robert S. Lopez and Vsevolod Slessarev (eds.), Economy, Society and Government in Medieval Italy, Kent [OH]: Kent State University Press, 1969;

Brian Glyn Williams. The Crimean Tatars: The Diaspora Experience and the Forging of a Nation. Leiden: Brill, 2001.

◊ Additional material: Ffion Dash

◊ Други препратки

В статията.

Фейсбук Коментари

Коментара

2 thoughts on “Търговия с роби: От Русия до Италия и Индия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *