Маниакално преследване и едностранно жадуване за контакт

Posted on Posted in Ден като ден

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк

За маниакалното преследване, от английски още "стоукинг", не се чува всеки ден по новините. Не е един от главните съвременни криминални проблеми, но определено се разглежда във въпросните среди. Какво провокира хората да изразяват този вид поведение и какви последици може да има за някой човек, са два от най-често задаваните въпроси в криминологията. Интересът към стоукинга започва малко след няколко случая с маниакално преследване на известни личности. Известни случаи са тези на Джоди Фостър, Мадона. Определенията за маниакалното преследване са многобройни както в правен, така и в психологически контекст. Една от дефинициите например е, че това е нежелателно навлизане в личното пространство на друг до степен, в която другият се чувства застрашен за сигурността си.

Януари месец е обявен за Национален месец за повишаване на информираността на обществото относно стоукинг в САЩ.

Във Великобритания 19% от жените и 12% от мъжете са били жертви на стоукинг в някакъв момент от живота си, а в САЩ една на всеки 6 жени и един на всеки 19 мъже. Поведението свързано с маниакалното преследване не се изчерпва с обсебващо преследване. Характеризира се същo така и с действия като много чести телефонни обаждания, посещения в дома и на работа, изпращане на писма, купуване на подаръци, всяко от които е нежелано от жертвата, като в 43% от случаите (в САЩ) жертвите са се свързали с полицията поне веднъж. Средно всяка жертва преживява повече от 100 инцидента преди да се свърже с полицията, което показва, че официалните оплаквания са доста сериозни и включват постоянни нападения.

One of the many tips for stalked people is to lock the car. Keeping a flashlight to see if anyone is under the car is one of the suggestions from crime experts. ( Independent Mail photo illustration)
Един от многото съвети за преследвани хора е да си заключват колата.

Непредсказуемостта на дебнещия го прави да изглежда застрашителен. Трудно е да се определи какво е нивото на заплаха, тъй като много от ситуациите, свързани с маниакалното преследване не са незаконни. В други обстоятелства дори могат да са приветствани, което прави проблема много субективен и труден за дефиниране. Всеобщо разбиране е, че преследвачите са неуспели самотници от мъжки пол и на средна възраст, които имат трудности със социализирането. Всъщност изследванията показват, че жертвите са по-често млади хора. Като причина за явлението се цитират проблемите с привързаността и различните психически аномалии и смущения. Също така, преследващият не рядко е асоцииран и с агресивно поведение когато жертвата не откликва на неговите жестове.

По-голямата част от проучванията по темата са направени в САЩ (70%), само 8% са от Великобритания. В САЩ, маниакалното преследване е криминализирано от 1996 год. чрез закона против насилие срещу жените. А във Великобритания – през 1997 год. (със закон за защита от тормоз), който е бил наложен заради медийно отразяване на случаи, в които известни личности са били преследвани. Но дори тогава конкретно дефиниране на термина не е предоставено. Законът обхваща много ситуации – от досадни съседи до тормоз – и неговото предназначение е да позволи намеса от силите на реда преди да се стигне до причиняване на сериозна вреда. През 2012 год. две нови по-специфични нарушения биват въведени, в следствие на засиленото обществено внимание по проблема, но точната дефиниция отново не е предложена. В Българската Конституция, член 32(2) установява, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки негово изрично несъгласие. Но маниакалното преследване нито е специфично обособено, нито е дори споменато.

На изображението: "Аз не съм стоукър. Аз съм просто любопитен. Между другото ти трябва мляко."
На изображението: "Аз не съм преследвач. Аз съм просто любопитен. Между другото ти е свършило млякото."

В криминалните среди са обособени пет типа маниакални преследвачи – отхвърленият, търсещият интимност, некомпетентният, злопаметният и хищникът.

  • Отхвърленият стоукър започва да дебне жертвата си след разпадът на важна за него връзка, която в повечето случаи е интимна.  Дебненето се поражда поради желание за възвръщане на връзката или за отмъщение след отхвърлянето, но също е възможна и смесица от двете.
  • Търсещият интимност желае връзка с някого, когото харесва, и е убеден, че този някой ще отговори на тази любов, въпреки наличието на очевидни признаци за обратното. Тази група е често срещана сред преследвачите на известни личности.
  • Некомпетентният ухажор също търси среща, но тя е по-скоро еднократна.
  • Злопаметният преследвач иска да изплаши жертвата си за отмъщение в отговор на действително или внушено нараняване. Последният тип, хищникът, избира преследването като цели интимна "награда". Подготовката над нападението започва със събиране на информация, преговаряне на атаката и фантазиране за бъдещото удовлетворение от нея. Преследването е прикрито, за да остане скрито от жертвата, но понякога хищниците изпитват удоволствие от факта, че жертвата им знае, че е под наблюдение, но не знае нито от кого, нито какво ще последва. Пример за хищник е Джак Изкормвача около 1888-та год., в Лондон, който преследвал жертвите си преди да ги убие.

facebook_stalking_to_be_a_thing_of_the_past-460x260В днешно време социалните мрежи предлагат нови възможности на стоукърите. Фейсбук, например, събира лесно достъпна информация за множество хора. Има хора, които се отдават на онлайн комуникацията и в даден момент може да загубят връзка с реалния живот. Общуване с такъв човек стига прекалено далеч, когато се подбужда страх и дистрес. Сайбърстоукинг-а е ново поле за изследвания. Тормозът в този случай се състои най-вече от постоянни съобщения чрез имейл или в социалните мрежи.

Друго обяснение за поведението на преследвачите е свързано и с емоционалното ни привързване към други хора от ранна възраст, най-вече към родителите. Теорията на психологът Джон Боуби предполага, че развиването на привързаност е вид адаптация, която засилва шансовете за оцеляване на едно дете. Привързаността се дели на сигурна, несигурна и дезорганизирана. Несигурната привързаност е тази, която най-често се асоциира с маниакално преследване. Преследвачите са уникална подгрупа от хора, която изпитва трудност в привързването си към други хора. Смята се, че това води да изява на поведения, което да привличе чуждото внимание, например драматичното демонстриране на емоции, засилената близост или допир към друг човек, преследване и неочаквани/неуместни подаръци. Привързаността играе важна роля в доста изследвания, в които се твърди, че тя може да има директен или индиректен ефект върху зараждането на идеята за маниакално преследване. Едно проучване разглежда връзката между привързаността, нуждата от контрол, реакцията при раздяла и психологическото насилие по време на връзката, за да разгледа дали маниакалното преследване може да се предскаже (Davis et al., 2000). Оказва се, че гнева от раздялата в комбинация с доза ревност могат индиректно да породят желание за преследване. Друго проучване открива, че несигурната привързаност предсказва нуждата за контрол и гнева от потенциална раздяла или ревнивост, което директно може да породи жажда за преследване (Dye & Davis, 2003).

За маниакалното преследване не се говори много. В повечето случаи се асоциира с вманиачени фенове, които жадуват контакт с любима известна личност. Така преследването сякаш се омаловажава и истински страшната част от проблема много често се пренебрегва, въпреки че поражда реален страх, неудобство и понякога дори насилие. Но не е необходимо и нереалистично да преекспонираме нещата. Тук не става въпрос за някой, който е харесал всичките ви снимки във фейсбук или вече цели 3 пъти ви кани на среща. Все пак, говорим за преследването като тормоз, достигнал ниво, при което вече се превръща в психическа и физическа заплаха за преследвания човек. Законът и бързата реакция на службите са от изключителна важност за безопасността на всички, но не по-малко важно остава и доброто ниво на информираност и внимание за това кога всъщност някои упражнява неуместно внимание спрямо нас.

stalking-4


◊ Редакция

На 23/02/2016 в статията беше поправен пропуск в цитирането на чл. 32(2) от Българската Конституция.

◊ Библиография

Davis K E, Ace A and Andra M (2000) Stalking perpetrators and psychological maltreatment of partners. Violence and Victims 15:407 – 425.

Dye M L and Davis K E (2003) Stalking and psychological abuse: Common factors and relationship-specific characteristics. Violence and Victims 18:163 – 180.

◊ Други препратки

Разширена версия на статията е публикувана в студентския правен и криминоложки журнал на университета Абъристуит в Уелс.

 

Фейсбук Коментари

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *