Институционална дискриминация: Жените в затвора

Posted on Posted in Ден като ден, Рояк от мнения

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк


На 2 Февруари 2016 година Български Хелзинки Комитет (БХК) публикува статия относно положението на жените затворнички в женския затвор в Сливен. Тази статия се базира на данни, които БХК събира с години. През август миналата година комитетът публикува доклад, които обръща внимание на всички проблеми, които има в затвора. В доклада се споменава, че в много отношения жените затворнички са жертва на институционална дискриминация. Един от най-важните въпроси, който повдига докладът е фактът, че системата е

проектирана, построена и управлявана основно от мъже за други мъже.

Този казус, поставен от БХК, се разглежда и от криминолози от различни краища на света. Техните открития не се различават от написаното за отношението към българските затворнички.

В световен мащаб, увеличаването на броя на жените в затвор показва промяна към равенство между мъже и жени. Това означава нови и по-дълги присъди, промяна в естеството и сериозността на извършените престъпления от жени. Тук идва идеята, че равенство между мъже и жени, може би не означава еднакво третиране. Нуждите на мъжете и жените се различават, като нуждите на жените стигат отвъд материални проблеми, работа и злоупотреба с вещества.

Жените са майки, главни настойници, жертви, пристрастени към наркотици, безработни.

Но тъй като жените престъпници са сравнително по-малко от мъжете, законите за осъждане са фокусирани към престъпления извършени от мъже и характеристиките на мъжете, което ги отдалечава от различните нужди, роли и характеристики на жените. И както БХК споменава в доклада си, така и двама професори от университета в Сидни, Австралия, твърдят, че има нужда от повече пол-специфични закони, програми и проучвания. Има група от изследователи, които вярват, че равенство в правната система е нужно, за да може отношението на жените да бъде равнопоставено и в сферата на икономиката и в социалната сфера. Въпреки това съществува взаимно съгласие, че жените са жертви на законите, които съществуват, за да ги закрилят.

 През 2006 година във Великобритания е създаден нов Закон за равенството, който задължава всички агенции в криминалната система за взимат половите различия под внимание.

Една от широко разпространените и признати теории за справедливост е тази на Амартя Сен, публикувана в книгата му Идеята за Справедливостта. В основата на неговата теория са функциониране, постижение или резултат и способности, възможността за постигане на резултат. Сен твърди, че способностите са най-важни при разглеждането на идеята за справедливост. Те са свързани с група човешки нужди, които трябва да се разглеждат от множество страни. Статистиките показват, че по-голямата част от престъпленията са извършени от жени, които нямат способности. Проучвания твърдят, че повечето жени престъпници преживяват много социални проблеми. Повечето жени затворници са от етническо малцинство, живеещи в бедност, в миналото си имат проблеми с дискриминация, пренебрежение, насилие, злоупотреба, социално изключване. Към изброените спадат и финансови затруднения, стрес при отглеждането на дете, също така постигането на добри резултатите е попречено от хронична виктимизация от ранно детство и домашно насилие.

Изпращането на жени в затвор има влияние и върху семейния живот. Майките искат да поддържат връзка с децата си, но тъй като броят на женските затвори е малък, жените биват изпращани далеч от дома. Така е и в България. Тъй като в Сливен е единственият женски затвор в страната, това означава, че жени от далечните краища на страната са изпращани в Сливен да изпълняват присъдите си.

А какво се случва с децата им? Оказва се, че това разстояние има огромно влияние върху децата. Открити са много проблеми свързани с отделянето от родител като злоупотреба с вещества, психични проблеми. Оказва се, че изпращането на майка в затвор има по-голям пагубен ефект за децата от изпращането на баща, водещо до по-голям риск от несигурно привързване и психопатология. Децата проявяват и различни поведенчески проблеми като нарушения на съня и храненето, необщителност, проблеми в развиването на социални умения.

Според Сен справедливост може да се постигне, когато има добри социални резултати за всички хора или за всяка група от хора.

Чрез отношението си към жените пенитенциарната система ги дехуманизира и вдетинява, което се оказва вредно. Затворът е по-травматичен за жените, отколкото за мъжете. По-високо е нивото на самонараняване при жените. През 2013 год. самонараняванията на жени представляват 20% от общия брой регистрирани самонаранявания в затворите. В същото време жените представляват само около 3% от общия брой лишени от свобода за страната. Подобна е и тенденцията в световен мащаб.

Докладът на БХК включва важни препоръки към Министерството на правосъдието за създаването на адекватни политики и правила спрямо нуждите на жените. Създадено е и ново видео, разказващо как живеят затворничките в Сливен. То е базирано на разказа на жена, която е излежала присъдата си в този затвор.

Фейсбук Коментари

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *