Кратка психология на лъжите (и двадесет книги, които сигурно не си чел)

Posted on Posted in Ден като ден

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк


Всеки от нас лъже. Често, за да избегнем неудобна ситуация, в която ще обидим или наскърбим някого, който може би очаква по-доброто ни "Аз".

Но колко от нас лъжат, с цел да манипулират останалите относно собствените си качества и постижения?

Леонард Сакс (Leonard Saxe), доктор на науките и професор по психология разказва:

"Лъжата отдавна е част от ежедневието на всеки човек. Никой не би могъл да изживее спокойно един ден без да заблуди някого по някакъв начин."

И все пак, до съвсем скоро, лъжите бяха почти изцяло игнорирани от психолозите. Така, те оставаха тема за разговор между философи и теолози. Фройд, например, не пише почти нищо за лъжите дори в своята "Енциклопедия на Психологията" (Encyclopedia of Psychology, публикувана през 1984г). Единствено споменава в кратък абзац как бихме могли да забележим ако някой ни лъже. Съвременните психолози тепърва започват да изучават в дълбочина този феномен, който се оказва много по-често срещан и, същевременно, по-комплексен от очакваното.

Например в труда на Бела Де Пауло (Bella DePaulo), доктор на науките и психолог, откриваме потвърждение на твърдението на Ницше, че лъжата е състояние на живота. Още през 1996г. Де Пауло и колегите и откриват, че повечето от 147-те участници в изследването (на възраст между 18 и 71 години) лъжат поне веднъж или два пъти на ден. Почти колкото пъти хапват или си мият зъбите.

Оказва се още, че и мъжете и жените лъжат в приблизително една пета от социалните си контакти, които продължават 10 минути или повече. За седмица излиза, че тези хора са заблуждавали около 30% от тези, с които са комуникирали директно.


 

Някои взаимоотношения действат като магнит за всякакви лъжи

Например студентите лъжат своите родители в 50% от разговорите си с тях, разказва Де Пауло.

Важно е да се отбележи, че проучването не включва необмислената учтивост, с която понякога можем да излъжем човека насреща. Ако отговорим с "Добре съм, мерси" на въпроса "Как си?", но всъщност се чувстваме ужасно - това не би било прието за лъжа в това проучване. За "истинска" лъжа се приема всяко невярно твърдение, с което се цели умишлено да бъде заблуден човека насреща като му бъде създадено погрешно впечатление за дадени обстоятелства. Така че следващият път помислете преди да направите комплимент за нечия прическа, която не ви е по вкуса.

Сакс посочва, че всеки един от нас е получил объркваща информация относно лъжите. Въпреки че повечето от нас отрастват с идеята, че винаги е по-добре да казваме истината, реално обществото често окуражава и дори награждава манипулирането и заблудите. Понякога последствията са много по-леки, ако прехвърлим вината на друг или дадем измислено оправдание вместо да признаем своята отговорност за дадена грешка.


 

Но кой лъже най-често?

Сакс вярва, че всеки човек, който бива притиснат или изкушен достатъчно, би излъгал. В едно от публикуваните си изследвания (Journal of Personality and Social Psychology, DePaulo and Deborah A. Kashy, Ph.D., Texas A&M University) Сакс открива, че редовните лъжци често са манипулативни макиавелисти (хора, използващи лукавост и двуличие), които са твърде заинтересовани от впечатлението, което оставят у останалите.


 

Най-често не става въпрос за непростими лъжи

Популярно изследване на BBC разказва за навиците на 2,000 британци. Оказва се, че 1 на всеки 4 блъфира, че е чел някоя класика когато филмова адаптация бива пусната по телевизиите. Най-популярната причина за тези лъжи е желанието да участват в разговора и да бъдат възприемани за по-интелигентни. Има и очевидна причина защо 1 на всеки 3-ма не би поправил никого, ако някой погрешно предположи, че са чели повече книги -- 60% от анкетираните твърдят, че добре начетеният човек е по-атрактивен.

За щастие телевизионните адаптации все още не могат да изместят оригиналния текст. Приблизително 44% от анкетираните твърдят, че биха прочели книгата щом е толкова добра, че да бъде заснета с участието на известни актьори.


 

Ето и 20-те световни класики, които хората най-често лъжат, че са чели:

klasika

  1. "Алиса в страната на чудесата" (Луис Карол)
  2. "1984" (Джорж Оруел)
  3. "Властелинът на пръстените - трилогия" (Дж. Р. Р. Толкин)
  4. "Война и мир" (Лев Толстой)
  5. "Анна Каренина" (Лев Толстой)
  6. "Приключенията на Шерлок Холмс" (Артър Конан Дойл)
  7. "Да убиеш присмехулник" (Харпър Ли)
  8. "Дейвид Копърфийлд" (Чарлз Дикенс)
  9. "Престъпление и наказание" (Фьодор Достоевски)
  10. "Гордост и предразсъдъци" (Джейн Остин)
  11. "Студеният дом" (Чарлз Дикенс)
  12. "Хари Потър - серии" (Дж. К. Роулинг)
  13. "Големите надежди" (Чарлз Дикенс)
  14. "Дневникът на Ане Франк" (Ане Франк)
  15. "Приключенията на Оливър Туист" (Чарлз Дикенс)
  16. "50 нюанса сиво - трилогия" (Е. Л. Джеймс)
  17. "Десет малки негърчета" (Агата Кристи)
  18. "Великият Гетсби" (Франсис Скот Фицджералд)
  19. "Параграф 22" (Джоузеф Хелър)
  20. "Спасителят в ръжта" (Дж. Д. Селинджър)

А вие?


Нормално е да искаме да оставим добро впечатление. Вижте обаче колко често не сме толкова умни, за колкото се мислим. Също, колко често сме като всички останали именно когато се опитваме да бъдем различни и защо е време да си помислим дали живеем за Facebook.

◊  Други препратки:

В текста.

 

 

Фейсбук Коментари

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *