Рояк от мнения: Про-религиозният атеист

Posted on Posted in Рояк от мнения

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк


[pullquote align="full" cite="" link="" color="" class="" size=""] "Най-скучният и непродуктивен въпрос, който някой може да си зададе относно религиите, е дали те са истина." -- Алън де Ботон  [/pullquote]

Дебатът "за" или "против" религията е, може би, и най-безсмисленият. Впечатляващо е как участниците в тези спорове често говорят с такава увереност, сякаш именно техните думи ще определят дали религиозните вярвания ще продължат своето съществуване или не. Истината е, че независимо от нашето собствено мнение, религията и науката ще продължават да участват в живота на толкова много хора, че е почти невъзможно да достигнем до общоприет и общовалиден отговор.

На пръв поглед изглежда по-лесно да се разбере съществуването на религията в миналото, отколкото в настоящето. Всеки би могъл да натъкми някаква причина, например:

[pullquote align="full" cite="" link="" color="" class="" size=""]Едно време хората не са могли да си обяснят [вмъкни природен феномен] затова са приписвали тези случки на разумно, всевиждащо и всемогъщо същество, с животински или човешки лик. Освен това, как иначе бихте контролирали собствените си поданици, ако не разполагате с ресурсите да залавяте всеки престъпник, да предотвратявате неподчинение и да възпрепятствате анархия? Същевременно религия Х е набрала достатъчно последователи, държи ги в строй и проповядва полезни практики.
В днешно време обаче, имаме ресурсите да отговорим на всякакви въпроси, свързани с природни феномени, да залавяме престъпници и да възпитаваме морални ценности с помощта на технологии и закони, затова опазването на подобна религиозна вяра е ненужна и само би объркала разбиранията на хората относно това как света около тях функционира и какво се очаква от самите тях.[/pullquote]

Изображенията в тази статия са с чисто декоративна цел и изобразяват религиозни символи или известни учени-атеисти.Ето как науката често бива поставяна в опозиция, с цел автоматично да се отхвърля съществуването на Бог с немалка арогантност. А подобен дебат всъщност е почти невъзможен, тъй като представителите на двете страни комуникират на напълно отделни езици и дори не съумяват да се съгласят над общовалидни термини (както в световно известния дебат между лорд Бертранд Ръсел и пастор Копълстън). Тук не става въпрос толкова за говорна и писмена реч, колкото за условия за приемане на предложени доводи и необходимостта от тях поначало.

Например, привържениците на съвременната наука твърдят, че, за да бъде едно твърдение истинно, то трябва да бъде конкретно, обобщено в теза и доказуемо чрез научни методи. Така, то би могло да бъде категоризирано като "факт" и би имало по-голяма тежест в дебат, отколкото твърдение, което не е отговорило на по-горните изисквания за научно потвърждение. Религията се основава на съвсем различен начин на мислене. Религиозният човек бива такъв единствено, ако приеме за "факт" дадено твърдение, без да му се предоставя очевидно доказателство (тъй като това се приема за твърде лесно -- всеки би повярвал, ако му се докаже). Много спорове стигат единствено до тук, критиците на религиозни вярвания не могат да преглътнат, че нещо се приема за "факт" без да бъде проверено и, че вярващият сам би отхвърлил собствената си вяра, ако постави под въпрос някакви детайли от нея. Това донякъде е разбираемо. Съществуват много неща, които ние приемаме за верни, без да проверяваме и без дори да се замислим. Вярно е, че в това отношение науката се позовава на всепризнати авторитети и използва техните научно издържани тези, а вярващите се позовават на авторитетно, практически анонимно и невъзможно за проверяване писание. Всъщност, обаче, ресурсът и на двете групи има лимит - има въпроси, на които науката не може да отговори заради ограниченията на собствените си методи, а религията обещава единствено отговор след смъртта и доверие в грижата от страна на висш разум.

Dawkins

[pullquote align="full" cite="" link="" color="" class="" size=""]"Нищо не пречи на човек, бъдейки атеист, да бъде щастлив, уравновесен, високо интелигентен и високоморален."

-- Ричард Докинс [/pullquote]

И двете групи твърдят, че това трябва да ни бъде достатъчно, за да живеем добър и пълноценен живот. Учени като Ричард Докинс (известен биолог, атеист и писател -- на снимката по-горе) говорят за пълнотата на човешкия живот без религия. Той разказва за чудесата на природата, които са достъпни за човешкото око благодарение на съвременните технологии. И още, за безпределния интерес на науките по отношение на всеки въпрос, който само би подхранил човешкото любопитство и стремеж. От друга страна, Коранът разказва за това, че човек не е живял истински, ако не е направил добро на някого. Будизмът ни учи да очакваме нещастието и безпътицата, да не бъдем арогантни и да не смятаме, че цялото знание е достъпно за нас -- същевременно, ни показва примери как да запазим самообладание и достойнство независимо от обстоятелствата.

Истината е, че и науката, и религията страдат от един и същи пропуск на своите критици -- прекаленото обобщение и преиначаване. Липсата на научни доказателства в полза на съществуването на "Бог", всъщност далеч не се превежда като "подобно нещо със сигурност не съществува". Също както доверието в сили, отвъд човешките, съвсем не се превежда като "аз не поемам никаква отговорност за нищо, а прехвърлям всичко на духове и чудеса". Никой не може да нарече религиите "ненужни" и "пречка" за развитие на човечеството, базирайки се единствено на действията на екстремисти и фанатици. Никой не може да отхвърля и ползата (дори да е за някой друг) от съществуването на тези "предания", дори повечето от тях наистина да са просто "приказки".

mekkah
Освен това, както мюсюлманите и християните са били отговорни за множество убийства и гонения, така и хора, посветили живота си на наука, са извършвали невероятни жестокости (например Йозеф Менгеле и Широ Иши). Гнили плодове има навсякъде. Може би не е удачно да преглъщаме тези ужасни случки в името на по-големите ползи за човечеството, но надали ще сме съгласни и на алтернативата - да не съществуваха нито науката, нито религията. Защото съм сигурна, че креативните ни умове, при всички случаи, биха измислили други причини, заради които да се избиваме помежду си. Може би крайните продукти от религията и науката не винаги са това, което очакваме (моля, бъдете търпеливи и не заядливи към примерите, които ще предложа) - от едната страна религиозен екстремизъм, от другата тежки странични ефекти от някои медикаменти. И двете могат да бъдат смъртоносни, но в общата статистика - всички останали функционират в рамките на нормалното - останалите 1.6 милиарда мюсюлмани не са екстремисти и останалите милиони пациенти не получават никакви странични ефекти.

С какво изобщо е полезна религията? Лесно е да видим с какво допринася науката - нови технологии, лекарства и операции, нови възможности за обогатяване на човешките знания и разбирания за света. Науката носи удобства, по-добро качество на живот, повече сигурност в очакванията ни за развоя на някакви събития. Чудесно! Но науката рядко може да даде отговор на един от най-фундаменталните човешки проблеми, които често определят качеството на човешкия живот -- Как да се справим с нечия смърт? Как да живеем в очакване на своята собствена? Как да изберем правилния партньор? Как да приемаме старостта? Как да се чувстваме добре в ежедневните си занимания? Как да се примирим с нещата, които не можем да променим?

[pullquote align="full" cite="" link="" color="" class="" size=""] "Никога не съм отхвърлял моята убеденост, че Бог не съществува. Просто бях освободен от мисълта, че може би има начин да имам общо с религията без да се съгласявам с идеи за свръхестественото -- начин, по-абстрактно казано, да приемам нечии чужди родители, без да накърнявам паметта на моите собствени. Осъзнах, че постоянното ми противопоставяне на теориите за живот след смъртта и същества в отвъдното, не е достатъчна причина да се откажа от музиката, сградите, молитвите, ритуалите, празниците, светилищата, поклоненията, гозбите и ръкописите на религиите." -- Алън де Ботон в "Религия за Атеисти"[/pullquote]

Виждате ли, нещата стоят така, че науката изглежда винаги като победител - това донякъде е така - невъзможно е да знаем по-малко, без значение от резултата след научен експеримент - това е повече знание за човечеството, нищо не сме загубили. Всъщност обаче, не можем да очакваме едно човешко същество да има същите разбирания за живота. Това личи още от първото нещо, което зависи от нас по отношение на науката - научните публикации. Вярно е, че всяка нова информация увеличава знанието, достъпно за човешката раса. Но, това не означава, че не предпочитаме да получаваме позитивни резултати -- да правим открития, да знаем не просто, че теорията ни е грешна, а да знаем, че е вярна.  Затова и повечето научни публикации са съсредоточени върху позитивни резултати -- все неща, които работят. Много малък процент са публикуваните трудове, в които се говори за експерименти, които не водят до откритие или желан резултат. По отношение на човешкия живот, нещата стоят по същия начин. Вярно е, всеки един наш опит, дори да е провал, ни учи на нещо ново -- разполагаме с повече информация и повече опит за напред. Това не пречи да се чувстваме отвратително.

weight of lifeЕдна от най-силните и най-слаби страни на науката е, че тя не се обвързва по никакъв начин с чувства. Науката е сурова, обективна и това позволява да бъде ефективна. Само че приложението на тези особености трябва да има своите граници. Напълно разбираемо е хората да не могат да откриват утеха в науката когато се случи нещастие в живота им. Науката може да обърне нещастието им в числа, да го обвърже с n-брой последствия и резултати в кариерата, когнитивни способности, удоволствие от любими занимания. Религията е тази, която носи утеха на хората, които не могат да потънат в нихилизъм. Тя е необходима на милиардите хора, които живеят в бедност и несигурност, които не могат да си позволят покрив над главата, какво да говорим за училище и наука. Това са хора, често представители на народи, обединени от религията и историята си (две неща, които често се припокриват).
Дали някой може да яхне "религиозната вълна" и да я политизира -- разбира се, и това винаги ще се случва. Но липсата на хора, които да промотират и комуникират научните методи и ценности също има своя ефект. Тук не говорим за тези учени-атеисти, за които чуваме всеки ден. Тяхната арогантност и насмешка често отблъсква всички останали, освен хората, които вече са на тяхното мнение. Това не помага на никого -- поредно лице Х, което изказва публично мнението на група Y, в резултат има силни овации и подпалена настървеност.

Особено интересно е, между другото, това поведение именно от страна на хора на науката. Тъй като те би трябвало да знаят, както и аз мога да потвърдя като психолог, че науката не може да даде отговор на всички човешки нужди, страхове и въпроси. Именно те трябва да знаят колко абсурдно е да настояваш, че живот, базиран на принципа на науката, би трябвало да е достатъчен. И колко напомня това на идеята, че живот, базиран на сляпата вяра трябва да е достатъчен. И още, именно те би трябвало да знаят ефекта именно от липсата на отговори и утеха, от присмеха и арогантността, от отхвърлянето на едни човешки същества като заблудени и дори глупави -- защото всички тези неща често водят криминални прояви, нещастие и отчаяние от живота.

Всеки, който се уповава на науката не бива да забравя на кого би трябвало тя да служи -- на хората -- на всички хора. Науката не е оръжие, което трябва да се използва срещу една или друга религиозна група. Тя принадлежи толкова на тях, колкото и на всички останали. Трябва да продължим да промотираме научните иновации, които ще направят живота на всички хора по-безопасен и по-безболезнен, но не бива да очакваме от тях безрезервно да разбират нашите методи и да имат доверие в тях. Нали точно заради подобно сляпо доверие ги критикуваме.

hindu-religious-leader-called_bf593b55c5f5fe20

Може би най-точното мерило за човешко поведение е това дали то е хуманно. Разбира се, понякога ситуацията може да е толкова противоречива, че изборът да не е между "добро" и "зло", а между две, например, болезнени решения. Но в повечето случаи, когато става въпрос за основни, ежедневни решения -- да бъдем хуманни, човечни е доста лесно разбираемо -- Да нагрубя ли този човек? Да нападна ли възпитаните у него вярвания? Да се присмея ли? Определено хуморът, сатирата и иронията са силни оръжия срещу наивността, неуважението и безразличието. Същевременно, ако по-често избирахме да сме човечни, отколкото да сме прави -- може би нито щеше да има религиозни екстремисти, нито диктатори-атеисти, нито вманиачени учени и експериментатори.

И само да бъдем наясно, съвсем не защитавам идеята, че трябва да вярваме в Бог или, че трябва да се доверяваме на непроверени източници само защото ни карат да се чувстваме по-добре. Казвам единствено, че мога да разбера защо в последните няколко хиляди години хората са имали нужда да вярват в това. Мога да разбера и защо много хора днес продължават да търсят утеха и сила в религията си. Не твърдя и, че всички атеисти или учени са арогантни, груби и безсърдечни. Смятам, че по-доброто разбиране на науката единствено би помогнало на всеки човек. Но когато сме достатъчно "просветени", че да нямаме необходимост от "висш разум", който да ни напътства и пази, то тогава е редно да измисляме начини не да се присмиваме (на тези, които все още не са успели), а да се опитаме да разпознаем нуждите, които ги свързват с религиите и да измислим начин, с който да отговорим на тези нужди, използвайки науката (за здраве, дълголетие, интелектуално обогатяване), технологиите (за образование), правото (за упражняване на права и свободи), литературата (за утеха и съвет), туризма (за разбирателство между културите) и търговията (за повече независимост, финансова обезпеченост и право на честен труд).


 Тази статия представя единствено позицията на своя автор и е част от секцията ни "Рояк от мнения". Напълно възможно е тя да не съвпада с мнението на някои наши читатели. Приветстваме всякава учтива критика и дискусия в коментарите по-долу или на нашата Фейсбук страница.


 

Фейсбук Коментари

Коментара

One thought on “Рояк от мнения: Про-религиозният атеист

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *