Какво е да бъдеш: Стажант в чужбина

Posted on Posted in Какво е да бъдеш...?

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк


Името Вероника е псевдоним. 

8.35

–  Първи работен ден, педантична съм – знам, но днес най-накрая ще го отпразнуваме!

–  Ама сигурно ли е този път? – В слушалката се чу смях. – От месец чакаме да се опекат работите и най-накрая да се решиш да го полеем.

–  Вече е сигурно. Нали ти казвам, щом ми стъпи крака в офиса – окончателно ще повярвам, че работя там.

Вероника зави зад ъгъла и се отправи към високата стъклена грамада, типичен символ на съвременния корпоративен свят. Въпреки крехкото стъкло и видимите офис-кабинки, сградата изглеждаше заплашително масивна. Беше опасана с типичните правоъгълно подкастрени зелени храстчета, няколко пейки без облегалки (за да не се заседяват колегите в обедната почивка) и няколко кошчета-пеплници поставени на толкова неудобно място, че хората не се заседяваха за повече от една цигара. Разбира се, че никой себеуважаващ се работодател не би монтирал пепелниците на слънце, или пък редом до пейки с облегалки. Кой би работил иначе?

9.00

Вероника стъпва на асансьорната платформа. Трябваше да чака на рецепцията цели петнайсет минути само за да й кажат на кой етаж трябва да отиде. Това брои ли се за закъснение? Закъснение ли е ако си в сградата по-рано от девет, но поради обстоятелства в сградата си закъснял? Брои ли се преживяното на рецепцията като начални части от тренинга или са все още свързани с процеса по наемането? Опечена ли е работата?

Асансьорът иззвъня пискливо. Човек би си помислил, че който се е постарал така добре да изравни асансьора с плочките на етажа е можел да понагласи малко и звука.

9.45

Уважаеми дами и господа, Вероника си има офис с гледка.

Е, не точно офис, но поне три-четвърти от такъв. И кабинката й е толкова назад от всички останали, че сякаш има директен поглед към тях да ги наглежда. Зад нея, пък, са няколко прозореца, които наглеждат паркинга, задния вход (откъдето влизаха работниците в кафенето на първия етаж) и в далечината – Хай Парк. Ярко зелената кръпка в центъра на Лондон. Ето, липсата на четвърта стена даже води до позитиви.

  • Остани позитивна, хората си мечтаят за работа като твоята.

На бюрото лежи лист. Не е смачкан, но не е и прав, сякаш някоя доста заета секретарка го беше разнасяла половин ден заедно с купчина други документи. Текстът беше изпипан, шрифта се сменяше на всяко заглавие, приличаше малко на грамота още преди да е започнала.

  • Ще го снимам за Хуан Лии, ще се побърка колко е изпипано всичко тук. – Извади телефона си и направи снимка, добави текст в долната й част. – „Гледай, сестричке! Дали не ни глезят (чак го намачках от вълнение).“

10.30

Листът не беше грамота, но беше благо звучаща покана. Приканяше всички новаци да опознаят офиса, да се разходят до конферентната зала, където да си сипят американо и да си вземат кроасан. След това ги напътстваше към по-малка заличка в другия край на офис-етажа. Разбира се, това беше още една възможност да се разходят и да опознаят обстановката.

Вероника беше преминала тази корпоративна екскурзия и вече чакаше в малката заличка за предстоящия мийтинг.

10.38

Чарлз Джоунс. Името просветна на луминисцетните лампи, когато баджът се плъзна през вратата заедно със своя преносител. Чарлз беше сравнително млад, но по-скоро близък по години до родителите на Вероника, отколкото до самата нея. Под името му се виеше логото на компанията, заедно с позицията му на „Leading Corporate Communications Specialist”.

  • Добре дошли на всички, аз съм Чарли. Както знаете, присъствието на всеки от вас тук не е случайно. Самият факт, че използвате летния сезон, за да натрупате опит, показва колко по-отдадени сте от своите връстници. Запомнете, тук няма случайни хора, в тази стая са единствено най-добрите от най-добрите. Сега моля аплодисменти за плодотворните ви постижения!
    Чудесно, чудесно! Няма нищо по-добро от това да оценявате успехите на колегите си. Сега,.. две, три, шест, осем, дванайсе-е-т, извинете госпожице – зад вас, тринайсет, петнайсет. Добре! Виждате ли, получаваме стотици резюмета и мотивационни писма, а само вие сте тук.

В този момент Чарли е вече дълбоко зает да премята някакви листи в ръцете си, все още прав и на две крачки от вратата. Стаята е доста светла, макар че до стените има купища листи и папки, натрупани в кутии, и наредени една върху друга. Масата е като нова, доста различна от тези в училище, университета или библиотеката, където някой постоянно пише и чертае. В края на стаята, почти до Чарли, има голяма бяла дъска върху която личат избледнели линии, стрелки и думита „optimization” и “quarter”.

  • Перфектно! Сега, вие млада госпожите, как Ви е името?
  • Вероника..
  • Чудесно, Вероника! Вземете, листите са групирани по пет, вземете своите и предайте нататък. Чудесно-о-о! Сега, младежи, тук работата кипи и трябва да бягам, но Кейси ще ви въведе в нещата. Честит първи работен ден! Горди сме да Ви имаме и да работим с Вас! Благодаря много! Кейси?

Изглежда Кейси е асистентката на господин Чарли. Не, позицията й няма нищо общо със стигмата върху позицията на секретарка. Тя е а-сис-тент! Ами, разбира се, че това е различно. Тя асистира на господин Чарлз в работата му като лиийдинг корпорет комюникейшънс спешиалист.

Речта на Кейси беше кратка, макар и доста по дълга от тази на господин Чарли. Не беше необходима, тъй като те вече държаха в ръцете си „ръковотството за оцеляване на стажанти, ха-ха!“. Обясни им накратко какви са задълженията им през най-активните часове от работната седмица, след това ги остави със своите ръководства в 20 минутна почивка и ваучер карти за вендинг машината.

11:24

Всеки от петнайсетимата потъна в своето ръководство и размени само кратки изречения с колегите си. „Това твоят крак ли беше, о, съжалявам!“, „Бихме ли могли да се разминем?“, „Аха.“

Страница 1 от 5.

„Трейнинг“

Страница 2 от 5.

Резюме на компанията от нейното създаване до ден днешен. Данни как компанията се справя на фондовите пазари и колко хора работят за нея. Собственикът Джон Обърфиелд харесва голф и ски. Има санбернар и десетки милиони.

Страница 3 от 5.

Практики за достойно поведение и офис култура. Детайли относно забраната за разпространяване на конфиденциална информация, собственост на фирмата. Още за офис културата, колко ценни са всъщност химикалките и как намаляването на офис консумативи може да доведе до по-малко разходи и по-високи заплати.

Страница 4 от 5.

„Корпорация, която я е грижа!“ От 2010та върху сградата на компанията има инсталирани слънчеви панели. Също така, компанията се обрича да рециклира, да купува материали от отговорни производители и да организира забавни събития с благотворителна цел.

Страница 5 от 5.

„Работни задачи.“ На младите стажанти се делегира по-малко работа, отколкото останалите, които са на пълен работен ден. Но това изобщо не е лошо, даже напротив, свободното си време могат да използват, за да опознаят колегите си, да научат нещо от тях, да попиват офис културата си и да се наслаждават на всички останали възможности, които компанията предоставя. Стажантите имат само няколко постоянни задачи, които имат часови график за изпълнение. Всичко останало ще бъдат допълнителни задачи, различни за всеки ден.

11.44

Вероника беше готова. Втората половина от деня беше заета със задачи, но сега всички се отправяха на обяд. Колегите й стажанти все още не говореха много, но две момчета бяха започнали дискусия, тъй като учеха една и съща специалност в университета.

Кафенето беше обширно, приличаше на стерилна сладкарница, която предлага и сандвичи. Повечето хора използваха възможността да изпият поредното кафе и да хапнат сандвич със нещо сладко за десерт. Така, с обновена енергия щяха да привършат работния ден. В краен случай, на офис-етажа имаше вендинг машини с кафе, ядки, шоколад и чипс за допълнителни сили.

11.59

Вероника беше вече в началото на опашката. Поръча си салата и фреш. Струваше й колкото заплатата за час, но това беше все тая, нали вече е работещо момиче. Това я ободри, стоеше и чакаше за обяда си, а същевременно й плащаха да го прави. Реално, времето, което й отнемаше обяда щеше да й го плати. За момент се почувства като преуспяла жена. Дали скоро щеше и тя да потропва с маркови токчета през фояето, на път от новата си кола към бляскавия си офис с прекрасни колеги, с които често излиза на по питие.

Седна на една свободна маса и реши да се порови в телефона си. Първо влезе във фейсбук и прикачи снимката на поканата, която получи по-рано през деня. След това я сля в колаж със снимка на малката папчица с текст „Трейнинг“ лежаща върху скута й. Добави текст „Блестящ старт на деня, и чудесен трейнинг от Чарли Джоунс (Leading Corporate Communications Specialist)“.

Наслади се на обяда си докато разглеждаше постоянно изникващите нотификации. „Аа! Завиждам!“, „Умното ми момиче, винаги съм знаела, че ще стигнеш далеч!“, „Най-добрата(:“, „Покажи им:*“, „Ееее, браво бе“, „Ще разправяш като започне семестъра“, „Трупай опит и се забавлявай, на тате момичето“.

Почувства се доволна от себе си и живота си, от постиженията си, от образованието си и усилията си. Да, всичко наистина бе имало смисъл. Затова тя е тук сега, а не другите стотици кандидати. Реши да се поощри допълнително и качи снимка на салатата и фрешът си. „Still, gotta stay healthy!” Реакциите не се забавиха: „А така, за сила“, „Трупай антиоксиданти срещу умората“,“Яко детокс“, „You chillin’ or workin’ giiirl?? :D”.

13.00

В четири имаше мийтинг. Знаеше, че трябва да подготви материалите възможно най-бързо. Обаче мислеше и да отскочи до вендинг машината, защото коремът й хич не беше доволен от тази салата. Никой не обича да му стърже корема на мийтинг, имаше опит с това от ранни лекции в университета.

14.35

Материалите бяха готови. Никой не знаеше къде ще бъде този мийтинг, тъй като останалите стажанти бяха към други отдели. Вече беше си говорила малко повече с няколко от тях и не бяха хич лоши. Можи би те ще са следващите й най-близки приятели, може пък заради тази работа да се сгоди!

Тръгна към вендинг машината. Тук цените не бяха каквото очакваше, но поне няма да й струва нищо – все пак има ваучер от Кейси. Грабна пакет Орео и кенче с кола и се върна в кабинката си.

Можеше да стане доста добър офис. Някаква малка саксия тук, рамка със снимка там (на кого пък да сложи снимка?), хубав органайзер за офис консумативи на две-три нива. Пластмасови отделения за входяща и изходяща поща, няколко папки. Определено това бюро имаше много потенциал!

Обърна се към гледката зад бюрото. Вдигна краката си върху някаква захабена табуретка до прозореца. Беше готова да направи снимка на позата си и красивата гледка насреща, когато осъзна, че част от снимката ще бъдат и задната врата, контейнерите за боклук и паркинга.

Тази гледка имаше толкова потенциал, но определено не и в цялостен вид.

14.55

Хрумна й идея! Скочи и изтича обратно към вендинг машината. Видя, че тази в съседство разполага с кафе и бързо си поръча. След това тръгна да обикаля в търсене на офис-кухнята. Беше чувала, че Кейси я споменава и, че там всеки от офиса може да използва хладилника да си остави обяд от вкъщи или да запази някоя напитка студена.

Намери помещението, което за щастие беше празно. Отвори хладилника само от любопитство. Някой си беше купил 2 литра мляко, върху което с маркер беше изписано „Шон“. Имаше малки кутийки с йогурт, енергийни напитки, няколко ябълки, деформиран стар портокал и стари останки от нечий обяд, забравени в прозрачна купа.

Затвори хладилника и внимателно заотваря горните шкафове. Имаше корнфлейкс, пакетчета обикновен чай, отворени крекери, инстант нуудълс. Най-накрая намери това, което й трябваше – фирмени чаши за кафе. Нищо особено, бял фон, логото на компанията, дълбока цилиндрична чаша, която по-скоро би използвала за чай докато е болна от пневмония. И все пак, ще послужи.

15.10

Върна се на работното си място и преля кафето от хартиената еднократна чаша във фирмената. Обърна се с лице към бюрото и си направи селфи отпивайки от чашата, на фона на гледката към Хай Парк.

Не беше доволна. Кой въобще се снима докато пие, и каква е тая физиономия? Добре, нов план. Обърна се с лице към прозореца и вдигна чашата пред себе си, приближи я до камерата и снима. Изглеждаше така сякаш човек наднича през камерата, над ароматното кафе в офис чаша, и към неестествено слънчевия Хай Парк и пооранжевялото небе. Разбира се, това се постига с филтър, лятото не се свечерява толкова рано, колкото би ни било полезно в случая.

Поигра си с филтрите още малко и накрая качи обработения вариант в инстаграм и от там – във фейсбук. Каква идилия!

15.30

Реши да не чака за отговори, а да включи компютъра си и да се подготви за мийтинга. Включи го и се залови с настройките, смени си картинката на десктопа, името на акаунта, дори успя да провери чисто новичкия си офис имейл. Но няма какво да се прави, време е за работа.

15.50

Вече влизаше в залата за мийтинга. Този път щеше да се проведе в голямата зала. Кошничката с кроасани вече я нямаше, но колежка на Кейси донесе табла с пакетирани поотделно бисквити. Вероника взе подготвените материали и започна да ги подрежда на масата пред всеки стол. А колко хубави бяха тези столове – кожа, високи облегалки, омекотени дори отстрани.

Облегна се на един стол и зачака.

16.00

Очакваше колегите й да започнат да влизат, но влязоха само няколко по-възрастни непознати. Зачуди се дали няма да е групов проект с част от някакъв друг тийм. Беше наясно, че стажантите щяха да работят заедно в по-голяма част от времето. Нещо като младежката връзка между различните отдели и департаменти в компанията.

Ето, вече имаше двама нейни колеги. Единият придърпа малката масичка за лаптоп близо до прожектора и започна да настройва нещо. Другият се здрависваше с някой от по-възрастните бизнесмени и му се усмихваше благо. Какъв подлизурко! А може би тя изоставаше малко с това си поведение, само да страни от останалите. Даже на обяд й се беше сторило, че някои от стажантите вече обядваха редом до хора, наети за постоянно в компанията.

16.05

Мийтинга започна. Стажантите седнаха в близост до прожектора, а останалите по-близко до екрана. Извадиха тежките си химикалки, настроиха облегалките си, размениха си шеги. Стажантите виждаха в тях не само бъдещето на компанията, но и своето.

  • Нейтъ-ъ-ън, мойто момче! – Обърна се един от възрастните бизнесмени към подлизуркото. – Ще направиш ли нещо за мен? А така. Би ли пуснал машината за кафе? Господа, ще ми доставите ли удоволствието да изпием по едно, ей така за отскок. Хайде, Нейтън, ние така сме свикнали да пием по кафе. Матю, ще стартираш ли презентацията, да тръгнем по график още отсега.

Нейтън скочи енергично и след две крачки беше до машината за кафе. Разгледа отблизо копчетата и я настрои да продължи, използвайки вече направените настройки. В каната затече ароматно черно кафе, съвсем умерено пенливо, тъкмо както биха го правили в Италия. Нейтън реши да е екстра услужлив и започна да приготвя чашите, чинийките, занесе захарницата на масата, даже добави на във всяка чинийка и по една опакована бисквита. Занесе празните чаши на масата, усмихна се и зачака машината да приключи.

  • Мерси, Нейтън! Чудесно! Ама сядай, сядай, благодаря ти много!

Нейтън, напълно доволен от себе си, се върна на мястото си и седна точно под прожектора. Матю се увери, че всички са в очакване, щракна осветлението и започна да прожектира презентацията.

16.22

  • ..Извинете, госпожице, Вашето име е?
  • Вероника..
  • Чудесно, Вероника, нека не караме Нейтън да става, мястото му е доста неудобно. Бихте ли проверили какво става с кафето и може ли едно, ако е готово.

„За мен също“, „И за мен“, „Бройте и мен“, „Няма да откажа“, „Даже ще е малко, виж колко часа стана“ – се чу из стаята, около дългата конферентна маса. Вероника опипа столовете пред себе си и бавно се измъкна измежду тях. Тръгна чевръсто, но предпазливо, към кафе машината като се опита да разпознае къде е проклетата дръжка на каната. Машината беше спряла да шуми отдавна и май всички забелязаха това. Презентацията не беше особено увлекателна и чат-пат някой се включваше с някой коментар или въпрос, не беше необичайно да се види просвяткването на нечий телефон изпод масата. Вероника поднесе каната към масата, Матю беше продължил с презентацията без да изчака нея и безусловното й внимание.

Опита се да не им пречи, минаваше от дясно или от ляво на всеки човек, вземаше чашката и я пълнеше бавно. Беше доволна от хубавия каймак, който оставаше на повърхността. Някои я помолиха да донесе каничката с мляко или да им подаде захарта, други искаха подсладител или сметана. Доста разнообразни прищевки за мийтинг от осем души!

16:25

С презентирането се зае друг мъж, чиято задача беше да представи план и цели за работа през идната седмица. Споменаха се чуждестранни имена, екипи и проекти. Вече никой не отпиваше от горещото си кафе, все пак, живота на едно еспресо е доста къс.

16.30

Мийтинга приключи с кратко ръкопляскане и множество благодарности. Старшите си размениха няколко думи със стажантите, окуражиха ги, благодариха им и ги помолиха да разчистят масата. Вероника реши да се възползва и да им благодари за възможността да работи с тях. Те се усмихнаха вяло - „Няма защо, няма защо, вие сте най-добрите от най-добрите, все пак..“

16.45

Конферентната зала беше подредена. Всичките листи, макар и недокоснати, бяха изхвърлени (за рециклиране!) Чашите бяха измити, каната бе на мястото си, бисквитите бяха оставени в кухнята.

Вероника се върна на бюрото си и изключи компютъра. Това си беше едно доста добро въведение в това как вървят мийтингите. Най-вероятно просто са ги пратили да присъстват на някой мийтинг, за да разберат за какви неща се говори, как да се държат и, като цяло, какво се прави на мийтинг – как да презентираш резултатите си и такива неща.

16.50

Бяха им казали, че след пет са свободни да си ходят, но трябва да минат през Кейси. Всеки ден щяха да получават график със задачи за следващия ден. Постоянните им задачи бяха групови мийтинги с другите стажанти, подготвяне на метериали и, по-рядко, индивидуални срещи с Чарли – допълнителните задачи завесеха от другите в отдела.

17.00

Кейси й беше дала график с няколко мийтинга на другия ден. Беше я посъветвала да не чака много след като машината за кафе приключи с програмата и да го налее максимално бързо, за да е прясно и топло. Обясни й къде държат бисквитките, кой носи сутрин рано пресни кроасани от кафенето и колко полезно би й било да слуша всичко на мийтингите и да се учи как работят големите корпорации.

Е, не е точно това, което си представяше. Да налива кафе. Да принтира. Защо по дяволите й беше офис? Добре де, кабинка. Може би това бяха само стартовите задачи, може би после щяха да стават все по-сложни и по-сложни, докато в края на лятото вече не е наравно с някои от младши специалистите, който са на пълен работен договор. Може би щяха да й предложат постоянна позиция след като завърши? Да-а-а, със сигурност ще става все по-интересно и ще има все повече възможности.

Нямаше и съмнение, че ще се справи. Все пак имаше отлични оценки, беше участвала в няколко конференции към университета, плюс беше начело на клубът по дебати. Имаше опит от доброволчески инициативи, беше постигнала високи резултати на всички сертификати, за които имаше възможност да се яви. Преподавателите й я познаваха и обичаха, бяха доволни от старанието й. Имаше множесто лични идеи, беше чела доста специализирана литература дори извън университета. Имаше и практически опит, разбира се, по време на цялото си образование беше работила по няколко часа на седмица в закусвалнята на университета. Искаше да покаже инициатива, искаше да й се даде възможност, искаше да се изкачва нагоре и да води битки за успехите си.

Това беше добър старт.

19.00

Пристигна у дома с малко покупки. Беше й хрумнала идея и побърза да си включи лаптопа. Отвори LinkedIn и смени работното си място с John Oberfield Corporate. Спомена трейнинга си в описанието. Добави, че е била избрана заедно с още едва 15-ма от много голяма конкуренция. Реши да отбележи, че компанията се стреми към най-доброто, има визия за бъдещето, ориентирана е към екологични решения, на младите стажанти се делегира част от отговорността на постоянния екип, посещават множество мийтинги на ден и подготвят документация.

Всичко това само за един ден! Няма съмнение, че до края на лятото ще натрупа още много и ценен опит. Профилът и резюметю й щяха да впечатлят всеки бъдещ работодател.

А утре щеше да си поиска бадж. Имаше идея за страхотна снимка.

 

 

 

Фейсбук Коментари

Коментара

2 thoughts on “Какво е да бъдеш: Стажант в чужбина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *