Престъпление пазено в тайна

Posted on Posted in Отдалече

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк


Криминолозите предупреждават:

  Внимание, текстът съдържа информация, която не се препоръчва на хора, страдащи от нервни разстройства, травма и сърдечни проблеми.

  Вашето психическо и физическо здраве са приоритет. Ако почувствате тревожност или напрежение, прекратете разглеждането на този материал.

  Изпийте чаша чай, успокойте се и поговорете с някого.

  Текстът е адаптиран за българска публика. Някои от имената са запазени в оригинал, за да имате максимално лесен начин да разучите фактите и сами, ако желаете.


 

Изнасилвания е имало във всяка една война. Но ужасът често остава не документиран, изтрит от историята и забравен в медийното пространство, тъй като фокусът е върху броя на пострадалите и бежанците. И все пак, масовите изнасилвания по време на война са толкова често срещани, че значимо увеличават броя на жертвите. Това явление е унищожаващо – нанася физическа и психическа травма, води до заболявания и понякога смърт; стигмата, която го следва, разрушава семейства и разяжда обществото. Разрушава животите не само на жената и семейството и, но и на нежеланите деца, които напомнят за насилието и безпомощността.

„Изнасилването е по-лошо от бомба или куршум. Поне след изстрел - умираш. Но след изнасилване, обществото те приема за прокълнат. Никой не говори с теб, никой мъж не те поглежда. Все едно си ходещ мъртвец.“

Споделя Джоана (Jeanna Mukuninwa, 28), на 28 години, жертва на войната в Конго.

Джоана разказва за ужасяващото време, в което селото и е било нападнато. През 2004 год. когато вътрешната война в Конго е в края си, но войници нападат селото и. Събличат всички жени и ги завързват на колове на улицата, за да може всеки минаващ войник да се възползва от тях. Ако някоя жена припадне от болка, войниците я заливат с кофа студена вода. Тогава Джоана е само на шестнадесет.

Доклади на ООН твърдят, че над 200,000 жени и деца са изнасилени в Конго. В Южен Судан изнасилванията също наброяват хиляди. Но специалистите смятат, че броят всъщност е много по-голям, тъй като сексуалното насилие е тема-табу и остава едно от най-рядко документираните престъпления по време на война. Жените, които оцелеят, често не съобщават за случилото се.

През 1998 год. за първи път Международния Наказателен Съд приема изнасилванията по време на военен конфликт да бъдат осъждани като престъпления срещу човечеството. Това се случва едва след като биват открити сръбски лагери за изнасилвания по време на войната в Босна и Херцеговина. По същото време, служебни лица от Руанда са осъдени за изнасилвания след проведения геноцид в страната през 1994 год.

През последните години, подобни сличаи са продажбите на жени-йезиди от Даеш като роби в Ирак и Сирия и отвличането на момичета от Боко Харам за принудителни бракове в Нигерия. Говорители на различни благотворителни организации настояват за предприемане на действия срещу тези престъпления, които изглежда съществуват откакто човечеството се е научило как да воюва.

rapeandwarlede
На изображението: Бременната Джоана, жертва на изнасилване и една от първите завършили ппрограмата в City of Joy.

Най-прогресивна работа се извършва в Конго, страна, смятана за

„столицата на изнасилванията в света“ и „най-ужасното място да си жена в света“.

За щастие, гинекологията в страната е доста развита, дори в случаи, в които хирургичната операция може да е единствения шанс за сравнително нормален живот за една жена. Отворени са както центрове за помощ на жени, жертви на изнасилване, така и за мъже, чиито жени са били изнасилени. Центърът за жертви на сексуално насилие в болницата Панзи (Panzi Hospital) работи с около 1,300 до 1,900 жени годишно, въпреки че войната в Конго е приключила преди десетилетие.

През 2011 година отваря врати и City of Joy, шестмесечна програма, която съответства на нуждите на жени, оцелели след подобна травма. Програмата комбинира групова терапия с обогатяване на грамотността, развиване на лидерски умения, изучаване на стратегии за самозащита и часове по закони за човешките права. Деветдесет жени участват в програмата всеки семестър. Създателите на програмата разказват, че City of Joy е център за трансформация. Една от идеите, които разпространяват е, че насилието, на което човек е бил подложен, може да се превърне в движеща сила за нови лидери чрез терапия, образование и подкрепа.

На изображението: Жени, жертви на изнасилване, част от програмата City of Joy.
На изображението: Жени, жертви на изнасилване, част от програмата City of Joy.

Терапията помага на жените да разберат, че изнасилването не е по тяхна вина. Обученията в нови умения и лидерство им помагат да възвърнат увереността си, а животът около други жертви и атмосферата на загриженост им позволява да създадат близки взаимоотношения, които продължават много след приключването на програмата. А от своя страна, тези, които завършат програмата трябва да създадат групи за подкрепа в техните населени места.


Неродените жертви

Само в Южен Судан около 50,000 деца са родени след изнасилвания през последните две десетилетия. Нежеланите бременности са един от най-болезнените проблеми. Децата, заедно с майките си, са изолирани и стигматизирани.  В много държави в Африка и Близкия Изток, децата нямат право на лични карти без наличието на бащино име в родилния сертификат, съответно нямат право да посещават училище или помощи от държавата. Обществото ги  дискриминира, тъй като са деца на презрените врагове.

Често съпрузите не могат да приемат децата, родени след изнасилване. Много от тях напускат жените си или стават агресивни, за да защитят ролята си в семейството.

В същото време абортът е почти невъзможен. Мери, жертва в Южен Судан, разказва за билка, която жените взимат, за да прекъснат нежелана бременност, но законен, медицински аборт - не е възможен. През 1973 год. се забранява използването на американски помощи по програми за аборт. Тъй като повечето международни хуманитарни организации разчитат на някакво финансиране от Щатите, предпочитат да не рискуват в проекти, които да подпомагат извършването на аборти.

През Юли 2015 год. е изпратена  петиция, подписана от 56 международни правни, медицински, хуманитарни и религиозни групи от 22 държави, до американския президент. Под крилото на Женевските Конвенции, те изискват издаването на заповед, която да потвърждава правата на медицинска помощ на жертвите от изнасилвания по време на война, дори ако това налага аборти. Отговор все още няма.

Към днешна дата проблемът със сексуалното насилие е най-нашумял в Ирак и Сирия, заради Даеш, които не крият системата си за сексуално робство, а даже разпространяват и ценоразпис.

Въпреки че групи като Даеш оправдават изнасилванията по време на конфликт чрез различни религиозни вярвания, в Конго, а и на много други места, се вярва, че в основата е внушението за превъзходството на мъжете.

Зайнаб Бангура (Zainab Bangura), която е специален представител на ООН по въпросите за  сексуално насилие в конфликтни региони, твърди, че изнасилванията по време на война не са неизбежни. По-скоро отразяват статута на жените в обществото - като подчинени на мъжката воля. Според Бангура насилието ще спре, когато статутът на жените се промени.

Организации, работещи по превенцията на изнасилванията, смятат, че обществото трябва гласно да осъжда случващото се и да гледа с презрение на извършителите, а не на жертвите.


За още четива на подобна тематика вижте: Търговия с роби: От Русия до Италия и Индия.


◊ Препратки:

В текста.

Изображение - източник.

Снимка - източник.

Статията е вдъхновена от материал на Time.

Фейсбук Коментари

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *