Какво е да бъдеш: Млад писател в България

Posted on Posted in Какво е да бъдеш...?

Вие в момента разглеждате стария ни блог. За да посетите същата статия в новия ни сайт, натиснете този линк


Какво е да бъдеш… млад писател в България? Най-лесно е да се каже „огорчен“. Това е първата дума и първото чувство, за които се сещам. А най-честият съвет, който може да даде един опитен писател на един неопитен, е да преглътне това огорчение. Дори тогава, писателите остават чужди едни на други и понятие като „писателска общност“ е твърде не на място. Но да започна историята от начало…

Когато писателят се ражда, той се ражда с дарбата си и, което е любопитно, той се ражда там, където е най-необходим. Разбира се, хората все още не подозират, че имат нужда от него и докато той още сам се осъзнава като талант, те правят всичко възможно да го убедят, че не е този, за когото се представя и че те са си много добре и без таланта му. Младият писател попада на кръстопът – талантът ли си да шлифова или хората да убеждава? Убеждението идва с шлифоването. В началото всеки автор иска да бъде забелязан и той прави много несполучливи опити в тази насока. Става нахален, често смешен и жалък. Хората махат великодушно с ръка, изчитат два реда от творчеството му и слагат тежкия печат на своята присъда, като най-често режат крилете на гърба му, които още едва се подават изпод лопатките. Това е първият досег с огорчението.

Писателите са интроверти и чувствителни натури, абсолютно сакати в социалното общуване и в каквото и да е нормално общуване. Ако са гении на листа, в реалния живот са нетърпими, свъсени, консервативни хорица, които дори не забелязвате по улицата. „Това ли е геният?“, ще се запитате. Но младият писател е изпълнен с онзи първичен порив, който обхваща онези, чийто любовен опит тепърва започва. Младият писател е страстен и е готов изцяло да се посвети на идеята, на изкуството и на хората; да разголи нежните си гърди пред техните остри, цепнати езици и да гори с желание в пламъците на тяхната омраза. Те го мразят, да, но защо? Мразят го, защото той не е един от тях. Той е далеч, извисен, но тленен, а тялото и душата му са свързани. И след като не е етично да нараниш тялото, раняваш душата и секваш потока на таланта. Така е лесно, така става.

Никой не го одобрява, но всички го правят, дори когато не подозират. В един момент огорчението се превръща в гняв, после в примирение, после в по-голям гняв, а накрая – в депресия. По-голямата част от своето творчество писателите прекарват в множество депресии. При някои са седмици, при други – месеци, а трети с години не могат да се докоснат до перото, така жестоко жегнати от хората. Истината е, че писателят живее и твори за хората и в нито една негова стъпка няма нищо егоистично.

Дали някой писател иска да твори за слава или за богатства, може би това се върти в главите на хората. Истинският писател твори заради самата муза. Без нея, той е нищо. В началото тя говори на ясен език, който писателят не винаги може да изрази правилно. Той по-скоро чувства и вижда, но думите в главата му не стигат да опишат тези картини и затова той се проваля. Не че не е добър, просто не е ошлайфан и полиран. И всичко, което се иска от хората, е просто малко търпение.

Самородното злато не се намира в природата под формата на украшения – пръстени и обеци, то е смачкано, раздуто, на капки и зацапано, но е злато. Така и аз, вървейки с години по този път, трупах огорчение и си го слагах на сърцето и то тежеше. Един ден то смели тази болка във фин, непотребен прах и чак сега си давам сметка, че за да стигнеш някъде, ти трябва да извървиш целия път.

Бог ми е свидетел колко са хората, които са ме принуждавали да спра да пиша; които са ми повтаряли колко е безполезно онова, което върша; как учението е по-важно, как си губя времето. Това не са непознати, а хора, на които държа, които са ми близки, които ме познават, но които не дават пет пари дали нашата литература има бъдеще и кой се грижи за съхраняването на традициите ни. Има неща, като готвенето и чистенето, които може всеки да се пробва да направи. Но защо писането не е сред тях? Ново хоби? Разтуха? Дневник? Не зная. Да пишеш в България не е нещо престижно и все пак има много пишещи. Все едно да си задаваме въпрос защо българските учители са най-зле платени в Европа? Глупав, ненужен въпрос, реторичен може би.

Втората крачка са издателите. Не искам да пиша за тях. Огорчението е дори по-голямо. Но ще кажа само, че книгата за тях е просто бизнес. Интересуват ги две неща – дали ще се продава и дали ще си платиш. Никой няма да ти го каже в прав текст, но всички знаят за какво иде реч. Никога не съм получавала одобрение или отказ. Не получавам никакъв отговор. Може би издателите се боят от гнева на писателите и също са се сблъсквали със стадиите на тяхното отровно огорчение.

Третата крачка е да заявиш мястото си сам – блогове, сайтове за лично творчество, клипове, постери, реклами – все глупости и глупости, с които читателите просто убиват време и пак не получаваш кой знае какво внимание.

Кратките форми са за предпочитане. Разказите вървят. Есеистичните изблици са на мода. Соцът е бол. Лириката е злато. Политиката е комична. Истински истории, употребени за собствена изгода. Нищо, че са лични и брутални. Ето това се търси и продава. Искаме да се смеем, искаме скандал, искаме нещо познато. Ако и вие не се вписвате в този кръг, като мен, значи не сте далеч от истината. Да си писател в България е като да влезеш в Северна Корея през парадния вход и да излезеш жив. Първо – никой не иска да те пусне, после – никой не иска да излезеш. И в главата ми все са онези хора, които ме спъват на всяка крачка, но при най-малкият признак на успех, са неотлъчно край мен, все едно винаги са били там. За писането ли? Това е друга история 🙂

Автор под псевдоним: Alice
Изображение: Katie Edwards


Имаш история и искаш да я разкажеш? Разбери как в секцията "Какво е да бъдеш..?"

За още подобни истории, натисни тук.  

Криминолозите препоръчват: "Какво е да бъдеш: Стажант в чужбина."

Благодарим на автора, че ни разказа късче от своя живот!

Фейсбук Коментари

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *